Спомняте ли си историята за хан Кубрат, който събрал тримата си сина, сред които и основателят на българската държава хан Аспарух, и ги накарал да счупят дебел сноп пръчки, за да им покаже, че трябва да бъдат единни, за да са силни?
Вероятно си я спомняте. Някои обаче могат и да не са я чували, като се има предвид скорошно социологическо проучване, показващо, че младото поколение знае изпълнителят на песента с текст „Води ме в някоя квартална кръчма“, но не е наясно кой е написал стихотворението „Хаджи Димитър“.
Със сигурност обаче повечето българи би трябвало да са наясно, че именно девизът „Съединението прави силата“ е изписан на фасадата на Парламента. А също така и в българския герб.
За съжаление обаче явно само там ще си остане. Защото последното, което българското общество прави е да е единно. Камо ли пък силно.
Рибата се вмирисва откъм главата, гласи една народна поговорка. Правилно. Българското съединение се е вмирисало доста откъм главата.
Надали има страна с повече отлюспени (що за дума) и разцепени парламентарно представени политически формации.
Във всички народни събрания от годините на прехода имаше отлюспени, напуснали, отринати и т.н. народни избраници.
Сегашният Парламент пък е еманация на абсурдността. Мине не мине, някой депутат от коалиция Атака се обявява за независим.
Заради обвинения в педофилия, заради несъгласие с ръководството и заради какво ли не. Какво ги интересува тези избраници, че близо 300 000 българи са гласували за тях. Тях явно само ги бива да обвиняват 22-годишни момчета и 76-годишни болни пенсионери в организиране на атентати.
Ако беше само Атака, добре. Ама не.
Десницата, която в момента е опозиция, е буквално раздробена. СДС, ДСБ, ССД, направо да засъскаш. СДС пък е толкова лишено от надежда, че вече го сочат като пример за маргинална политическа сила.
Десните сили все пак успяха да се обединят, за да излъчат обща кандидат-президентска кандидатура.
И ако в дясно има напъни, то тройната коалиция повече от всякога не би могла да се изтълкува като съединение.
От толкова много дърпания и разправии, НДСВ, БСП и ДПС приличат на несретни селски снахи от разказ на Елин Пелин, които се карат за опърпаното наследство, тоест България.
Завихри се кръг, обръч, кючек, гьобек от приятелски фирми, което според Доган е напълно нормално за една демокрация, Станишев пък йезуитски изслуша критиките на ЕС, че изоставаме в ключови реформи. Само Симеон Сакскобургготски не ни е призовал скоро да верваме и да имаме търпение.
Сякаш този откровен управленчески провал пак подтикна българския народ, който умира да търси спасители да го спасят от немотията, да си намери нова утеха.
След като повярва на Симеон, после пък залитна към Атака, сега очите са вперени в Бойко Борисов.
Столичният кмет създаде партия с абревиатурата ГЕРБ. Дали бившият пожарникар и главен секретар на МВР си е спомнил какво пише на българския герб, за да се асоциира с подобен национален символ?
Борисов печели симпатизанти с мъжественото си излъчване и нагледната решителност да се справя с проблемите.
Да си харизматична личност обаче невинаги е гаранция за добро управление. Да се гласува доверие на подобни политици ни най-малко не е типично българска черта. Всички избиратели по света са склонни да избират и подкрепят силни, властни и обаятелни политици и обществени фигури.
Въпросът е, че българите очакват този, който ги управлява да прави всичко. Ако можеше Бойко Борисов да дойде и да работи на полето, във фабриката, да опъва оптични кабели, да преподава в училище, да гони бандитите, да меси хляб и да кове стомана – цена нямаше да има.
Обобщенията, че българите са мързеливи, българите са завистливи, българите са чалгари, българите са злобари все пак са доста крайни и са признак най-малкото на ниско самочувствие.
Българското общество е в процес на осъзнаване и формира бавно гражданската си съвест.
Крачка по крачка то ще изгради тези ценности, които имат развитите общества, на които се стреми да прилича.
Но това няма да стане от само себе си. Няма да го направи еднолично Бойко Борисов, няма да стане и ако се заложи на етническа омраза, няма да стане ако не се изисква и се бяга от отговорност.
Защото политическият батак е отражение на обществото, в което живеем.
И ако девизът Съединението прави силата не означава нищо за обикновения човек, то той няма да означава нищо и за тези, които управляват, та ако ще да си го татуират и върху челата.
И тъй като след 8 месеца ще ни приемат в ЕС, не е лошо по-често да си припомняме тази мъдрост, която е превърната в национален постулат. Защото както се вижда, Европа отдавна я е осъзнала и успешно я прилага.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Съединението прави силата?!
Или дали можем да изпълним завета на хан Кубрат на фона на Павел Чернев, на сляпата си вяра в ГЕРБ, на ниското си самочувствие...
13.04.2006 | 11:03 ч. Обновена: 01.07.2025 | 20:59 ч.
1

Новини
-
Денков от трибуната: Борисов да освободи България от присъствието си
-
10.07.2025
-
ЕЛАНА Алтернативен Депозит: По-гъвкавата алтернатива на стандартния депозит
-
Хю Грант заспа на Уимбълдън пред кралица Камила ВИДЕО
-
20 гаража и 2 автомобила са изгорели в големия пожар в Пазарджик
-
Стефан Софиянски: Еврото не е политическа цел, а политизираме въпроса
-
РЗИ: Има фекално замърсяване на питейната вода в детска градина в Търновско
-
Украйна продължава да унищожава най-добрите руски зенитно-ракетни системи
-
Лена: Следващият етап е масово “падане” от етажите на сгради на неудобните
-
Само две държави в света са способни да водят модерна война, нито една от тях не е в НАТО
-
ЕП ни даде зелена светлина: България се присъединява към еврозоната на 1 януари 2026 година
-
За историята: България е част от еврозоната от 2026 г., получихме всички "Да"
-
Борисов за приемането ни в еврозоната: Не мога да се зарадвам...
-
Няма да има мир в Украйна, докато Путин не умре или не се оттегли
-
Костадин Костадинов: Еврозоната е капан без изход
Общество
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата