Дискриминират ХИВ позитивните българи

Немалка част от ХИВ серопозивитивните пациенти в България са получили отказ за медицинско обслужване, съобщи днес председателят на фондация за подпомагане на засегнатите от ХИВ/СПИН "Каспар Хаузер" Павел Малинов.

Проучването е извършено от фондацията в периода ноември 2005 г. - юни 2006 г.

Основната причина за отказа за даване на медицинско обслужване е наличието на болестта СПИН сред пациентите, признаването от страна на пациента за наличието й, както и липсата на изолатор в съответните лечебни заведения, в които се лекуват подобни пациенти, коментира Малинов.

Хората, живеещи с ХИВ/СПИН, получават специализирана медицинска помощ в Инфекциозната болница в София. Това се отнася единствено за инфекции, свързани със заболяването, посочи той.

Всички останали съпътстващи заболявания се лекуват по общия ред на закона за българското здравеопазване, което е основание на лекарите от специализираните отделения да връщат и да не приемат пациенти, нуждаещи се от болнично лечение, което не е свързано с ХИВ/СПИН, каза Малинов.

Основният професионален случай, който стои пред медицинските специалисти, е дали лекарят има право или не да оказва помощ на пациент със СПИН, когато не става въпрос за неотложна помощ. Пациентите не знаят дали това е законово регламентирано, уточни Малинов.

Според него, пациентите с ХИВ/СПИН признават за болестта си, но след като получат отказ от медицинско обслужване, спират да информират лекарите.

Към 21 юни т.г. официално регистрираните  серопозитивни българи са 646, от които 32.7 процента са жени. От всички
регистрирани серопозитивни, 73 процента са на възраст от 20 до 39 г.  От общия брой на серопозитивните, 62% живеят в София, Варна, Бургас и Пловдив.

Специалисти, работещи по проблемите на ХИВ/СПИН твърдят, че серопозитивните лица са от 3 до 5 пъти повече в България от официално регистрираните.
 
Страхът от дискриминация спира хората, живеещи с вируса, да се обръщат към медицински специалисти за лечение и да разкрият статуса си при други прегледи, допълни Малинов. Причината да не търсят лечение и да крият за статуса си е страхът от изоставяне от близки, приятели и колеги, уточни той.

В някои случаи болните са принудени да напуснат града, в който живеят, както и работата си и семейството си, за да търсят анонимност в по-голям град. Стигмата от заболяването попада и върху децата на родители, които са инфектирани, дори и когато самите деца не са заразени, добави Малинов.