Защо вярваме все по-малко в мерките срещу заразата?

6% от българите бяха повалени от COVID-19. Проучванията показват, че нивото на тревожност в хората продължава да расте. Защо вярваме все по-малко в мерките срещу заразата?

 

"Досегашните мерки пазеха не психиката на хората, а икономиката", заяви пред Bulgaria ON AIR директорът на Института за изследване на населението и човека при БАН и политически психолог проф. Антоанета Христова.

 

"Категорично подкрепям това, което се случва в момента. Но посланието трябваше да бъде още по-категорично, да заявява причините и следствията от тези мерки. Но съобщаването на новите мерки беше предварително, защото министърът каза, че те тепърва ще бъдат обсъждани. Не трябва да е така", коментира проф. Христова.

 

Според нея се наблюдава диаметрална промяна в отношението на хората към мерките срещу COVID-19.

 

"Ако март бяхме с оценка над 8 и половина за мерките, то в момента имаме рязък спад", подчерта тя и добави, че рязко е намалял и страхът от икономическите последствия - с почти 15 пункта.

 

"Има скок на страха към коронавируса и дали ще издържи здравната система", обясни проф. Антоанета Христова.

 

Тя посочи, че превенцията срещу COVID-19 трябва да бъде свързана с хора, които работят на терен.

 

"През март тревожност имаше предимно в жените, които работят от вкъщи, гледат децата и се грижат за дома. Сега от жените отиваме към малките населени места, където хората се страхуват, че нямат болнично заведение", поясни още проф. Христова.

 

Тя изтъкна, че нивата на тревожност сред хората по време на пандемията през март не са били толкова високи, колкото в момента.

 

"Силно преживяващите тревожност, достигаща до паника, са се увеличили двойно сега в сравнение с март", посочи директорът на Института за изследване на населението и човека при БАН.

 

Проф. Христова обясни, че хората се чувстват несигурни за здравната система и икономическите последствия. Затова трябва да има ясни послания на управляващите и да изглежда, че знаят накъде водят хората.

 

"В момента населението е равно разпределено на "силно одобрявам мерките" и "силно не одобрявам мерките". Като управленец не можеш да се съобразиш с нито една от страните, а да вземеш твоето решение", каза още проф. Христова.