Българите масово не могат да пестят и харчат част от заделеното

"Оттук нататък всички услуги, които ползваме на гише в банков офис, с банков служител, ще стават все по-скъпи". За това предупреди в интервю за БНР Тихомир Тошев, кредитен консултант и изпълнителен директор на Кредит център.

 

Тошев обясни, че банките, които предлагат срочни депозити, вече са много малко.

 

"Всички големи банки нямат лихви по депозитите. Банките са пълни с пари. Тъкмо бяха позаглъхнали последиците от предишната световна финансова криза и се появи коронавирус кризата, която накара потребителя, въпреки че не е толкова тежко финансова, като изключим сектори, които бяха засегнати много, но хората пак се настроиха спестовно и в момента българите държим над 62 милиарда в банките, а на банките това им е разход. Раздадените кредити са 28 милиарда. Другите пари тежат на банките, затова те не плащат лихви по депозитите. За свръхналичности банките въведоха такси – ако вие сте спестили над 400 000 лева, банката ви взема и такса."

 

"Тъй като повечето банки не плащат никакви лихви върху спестените средства, хората си държат парите в обикновени разплащателни сметки", допълни Тихомир Тошев.

 

Депозитите нараснаха, но много малка част от българите успяват да спестяват, коментира Тошев.

 

"Малките депозити намаляват и се теглят. Масовият българин не може да заделя и даже харчи част от заделеното. Около 20% от българите са тези, които забогатяват повече и трупат повече депозити. 80% по-скоро са в другата част, където им се налага дори да харчат част от малките си спестявания."

 

Експертът отбеляза още, че извън традиционната форма на инвестиция в недвижим имот, много хора вече започват да се оглеждат и за други начини, по които могат да защитят парите си срещу инфлацията: злато, взаимни фондове, застраховки живот с инвестиционен характер, допълнително пенсионно осигуряване.