Страшно и срамно

Питаш ме на чужд език дали съм разграл, чеТурция не признава геноцида над арменския народ. Та Турция не признава и геноцида срещу българския народ. За зла участ, костниците се пазят и ако паметта човешка изневери, то гробниците са налице. Не е хубаво през 21 век да се насажда омраза. Турските бейове са напуснали България след освобождението. Тук са останали бедни и отрудени хора от турците и естествено българите мохамедани. Историята не трябва да се подменя. отговор Сигнализирай

Възпоминания от Батак(разказ от едно дете)От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? Хе, там зад горите... много е далече, нямам татко, майка: ази съм сирак, и треперя малко, зима дойде вече. Ти Батак не си чул, а аз съм оттам: помня го клането и страшното време. Бяхме девет братя, а останах сам. Ако ти разкажа, страх ще те съземе. Като ги изклаха, чичо, аз видях... С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника; а пък ази плачех, па ме беше страх. Само бачо Пеню с голям глас извика... И издъхна бачо... А един хайдук баба ми закла я под вехтата стряха и кръвта потече из наший капчук... А ази бях малък и мен не заклаха. Татко ми излезе из къщи тогаз с брадвата в ръцете и нещо продума... Но те бяха много: пушнаха завчас и той падна възнак, уби го куршума. А мама изскочи, откъде; не знам, и над татка фана да вика, да плаче... Но нея скълцаха с един нож голям, затова съм, чичо, аз сега сираче. А бе много страшно там да бъдеш ти. Не знам що не щяха и мен да заколат: но плевнята пламна и взе да пращи, и страшно мучеха кравата и волът. Тогава побягнах плачешком навън. Но после, когато страшното замина - казаха, че в оня големи огън изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина. И черквата наша, чичо, изгоря, и школото пламна, и девойки двесте станаха на въглен - някой ги запря... Та и много още дяца и невести А кака и леля, и други жени мъчиха ги два дни, та па ги затриха. Още слушам, чичо, как пискат они! и детенца много на маждрак набиха. Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях? Само дядо Ангел оживя, сюрмаха. Той пари с котела сбираше за тях; но поп Трендафила с гвоздеи коваха! И уж беше страшно, пък не бе ме страх, аз треперех само, но не плачех веки. Мен и други дяца отведоха с тях и гъжви съдрани увиха на всеки. Във помашко село, не знам кое бе, мене ме запряха нейде под земята. Аз из дупка гледах синьото небе и всеки ден плачех за мама, за тата. По-добре умирвах, но не ставах турка! Като ни пуснаха, пак в Батак живях... Подир две години посрещнахме Гурка! Тогаз лошо време и за тях наста: клахме ги и ние, както те ни клаха; но нашето село, чичо, запустя, и татко, и мама веки не станаха. Ти, чичо, не си чул заради Батак? А аз съм оттамо... много е далече... Два дни тук гладувам, щото съм сирак, и треперя малко: зима дойде вече. Пловдив, 1881 отговор Сигнализирай

бг, и това ли е пропаганда?КочоO, движенье славно, о, мрачно движенье,дни на борба горда, о, дни на паденье!Епопея тъмна, непозната нам,епопея, пълна с геройство и срам! Храмът беше пълен с деца и невести,с въстаници бодри и бащи злочести,които борбата в тез зидове сбра.Участта си всякой вече я разбра.Врагът от три деня наоколо храмагърмеше отчаян. Ни страх, ни измама,ни бой, ни закани нямаха успех.Борците държаха и никой от техза сдаване срамно уста не отвории лицето първи да си опозори.Оградата беше прилична на пещзадушена, пълна със въздух горещи със дим барутен. Свирепият гладиздаваше вече своя вик познат.Децата пищяха уплашени, бледнипред майки убити и трупове ледни. Борбата кипеше отвътре, отвън,.Във всички очи пламтеше огън.Болнави и здрави, богати, сюрмаси,русите главички и белите власизимаха участье в последния бой.Майката мълвеше:"Чедо, Не се бой!"и даваше сину напълнена пушка;и старата баба, що едвам се люшка,носеше куршуми в свойта пола,и мъжът, учуден, имаше крила:отзади, до него, жена му любимагледаше азлъкът пупал дали има.Децата пищяха като за пръв пътчеваха гърмежи и гледаха кръв.и боят кипеше отвътре, отвън.Много борци хладни спяха вечен сън,и димът беше гъстък, и смъртта не бешени грозна, ни страшна, и кръвта шуртешеиз женски гърди наместо млеко.Лудост бе пламнала във всяко око.Старците търчаха с ярост на лицеи търесеха пушки с трепетни ръце... Отвън враговете диви, побеснелисган башибозуци храма налетели -фучаха, гърмяха, надаваха реви падаха мъртви във немощен гнев.Главатарят техен, с кръв топла оквасен,на таз жътва дива гледаше безгласен,и страхът неволно обзе му духътпред тез раи слаби, що сееха смърт,и вместо молби, плач пукаха куршуми. Изведнъж далеко, на голите друми,войска се зададе с трясък, тичешком...Сганта се зарадва, а в божия домдушите сетиха трепет и смущеньекато пред десница, що принася мщенье.Битката утихна...Разредя димът,и някой глас чу се, че ехти в шумът:-Ний се бихме, братя, с башибозуци,защото са мръсни, диви и хайдуци...Ето, царска сила, да се предадем!-Не щем! - Не! - Не бива! По-добре да мрем!-Пушките си дайте! - Не! Не! - Що да сторим?- Да се покорим ли? - Мълчи! Да се борим!- Предателят кой е?! - Долу! - викат с бяс. -Спогодба не става между тях и нас!Една жена викна:"Чуйте! Срам)!" и пушнакъм войската царска и падна бездушна,и гърмът разклати смаяний народ!Трепна всяко сърце и всякой живот,огънят обхвана тия души горди.- Да се не вдадеме на турските орди!И гърмежът почна, и боят със гневподзе своя страшен и грабен напев,но йоще по-страшно и йоще по-гробно.и смъртта из храма фучеше злокобно.Отчаянье мрачно ицата вапца,майки не познаха своите деца.отвън срешу храма зяпнали пушкалазабълваха пламък и бомби, и хала!и стените стари разлюляха с звуккат внезапний вятър планинския буккато тръс подземен многажди повторен. изведнъж видяха там зидът съборен! Перущице бедна, тнездо на гепои,слава! Вечна слава на чедата твои,на твоята пепел и на твоя гроб,дето храбро падна въстаналий роб!Слава теб, че ти се одържа до крайности бори се в пушек, и падна със сяйност.Ти в борбата черна и пред турский гневиздигна високо твоя свилен лев,и глава не клюмна, и меча ни даде,и твойта светиня срамно не предаде,и нашта свобода ти я освети.и зо толкоз жъртви гордо отмъсти.Поклон на теб, граде, пепелище прашно,на борба юнашка свидетелство страшно!Твойте чеда бяха силни в трудний час,твойта гибел беше тържество за нас,защото ти падна със падане новои в нашта исторйя тури светло слово.Защото ти блесна в синия просторслед многото подлост, сред общий позо!Защото пропадна и в гроб се халосаславно както Прага, както сСарагоса,обвита във пущек, окъпана в кръв;защото ти - сетня - пример даде пръвкак мре народа и не моли бога,и не рече: Милост! - в общата тревога;и - нищожна, тъмна, без крепост, без мощи със голи ръце, и без никой вожд,без минало славно, без примери славни,що малките правят с великите равни,ти с твойта смърт страшна и храбри момиКартаген надмина, Спарта засрами. Но войската скоро храмът окръжава,отвсякъде ужас и смърт приближава.и сганта, упита от лакома стръв,и гладна за блудство, за месо и кръвизскърца със зъби. Бомбите трещяхаи момите красни с децата пишяха.Слисаните майки с поглед страховитблъскаха глави си о голия зиди падаха, други - с настръхнали власивъв свойте колене душаха деца си.Във тоя миг Кочо - простият чизмар,наранен отслабнал и бунтовник стар,повика жена си - млада хубавица,на гърди с детенце със златна косицаи рече: "Невасто Виж, настая сечи по-лошо нещо... Ти разбираш веч...Искаш ли да умреш?" - И клетата майкабледна, луда, няма и без да завайка,сложи се детето с трептящи ръцеи кат го цалуна в бялото чебце,задтана и рече: "То да е отзади!Удряй!"...И Кочо ножът си извадикървав из гърди й; и чучур червенбликна и затече, и Кочо втрещенпогледна детето. То плачеше, клето!"*** не ще и сама на небето!"Рече и замахна като в някой съни възви глава си, пламнала в огън.Главицата падна, трупът се затресеи кръвта детинска с майчинта се смеси.И Кочо пак рече: Не остана мощ,но за един удар имам сила йощ!"И ножът димещи опря с две ръцеправо дето тупа негово сърце.И падна обагрен, грозен, страховитс отворени очи и със нож забит.............................................................И храмът ехтеше от моми, невести,кат падаха в кръвье или в безчестье! И господ от свода, през гъстия дим,гледаше на всичко тих, невъзмутим!... отговор Сигнализирай

Еми нали знаеш,че при въоръжени конфликти покрай сухото гори и мокрото. Имало е въоръжени сблъсъци между населението. Българи,турци,помаци взаимно се бият. И едните са биели и другите. Как е сега с ***. Но това за някакво нечувано насилие са според мен митове от учебниците преди 1989г. Вий сега сте манипулирани от комунистическата историография. Трябва да мислите критично. А учебниците ни по история трябва да се пренапишат и изчистят от недоказани факти и грубо манипулирани . отговор Сигнализирай

vmesto da dremes tuka vzemi da pro4tes malko svetov.istoria,togava ste razberes koy kogo e klal i ne draskay gluposto anadumu отговор Сигнализирай