Маргарита Затучна, която се върна в Харков след Хитлер, но избяга отново заради Путин

Пред еврейския обществен център в полския град Краков повече от дузина членове чакат да поздравят своя почетен гост, докато вали сняг.

С жълта линейка пристига 82-годишната Маргарита Затучна. Тя носи дебели кръгли очила и безкрайна усмивка. Връчват й два букета рози, едните оранжеви, а другите - бели.

Тя навежда леко глава и вдишва дълбоко, за да помирише всяка купчина. Най-накрая е в безопасност.

Принудена да избяга от нацистите като дете, оцелелата от Холокоста отново е изтласкана от дома си - този път от бруталната инвазия на руския президент Владимир Путин в Украйна.

Родена през януари 1940 г. в североизточния украински град Харков, животът на Маргарита започва, когато Адолф Хитлер нарежда унищожаването на еврейските общности в цяла Европа.

Дни преди нацистите да нахлуят в родния й град през октомври 1941 г., тя е евакуирана в село в Уралските планини, сега част от Русия, със семейството си от тогавашния съветски завод за турбини, където работи баща й.

"Заводът му беше евакуиран с цялото оборудване на изток", разказва тя и добави, че тя и майка й също са отишли.

Между 1941 и 1943 г. работниците на завода преминаха от производство на турбини към производство на минохвъргачки и ремонт на танкове за съветските войски, допълва тя.

"Настаниха ни в малко селце с колиби, в края му имаше гора", спомня си тя. "Понякога при нас идваха вълци, но малките деца не разбираха опасността."

През същия този период, обратно в Харков, нацистите арестуват и убиват около 16 000 евреи. Мнозина бяха застреляни от близко разстояние или бутнати в масови гробове и оставени да умрат.

След като Червената армия възвръща контрола над града през 1943 г., Маргарита се завръща в Харков със семейството си и израства под съветска власт.

Завършва висшето си образование и става инженер, омъжва се и има син. По-късно тя се развежда и се омъжва отново на 40-годишна възраст за Валерий Вербицки, когото описва като "добър човек".

Животът й беше прост и спокоен.

"Експлозия след експлозия"

Този мир приключва на 24 февруари, когато руските сили започнаха непредизвикана атака срещу Украйна, нахлувайки през нейния град, обстрелвайки квартали, взривявайки правителствена сграда и обграждайки около 1,4 милиона жители на Харков.

"Нямаше вода или ток, не можехме да си купим храна. Стана невъзможно да се живее", разказва тя. "Сирените за въздушно нападение не спираха. Чуваше се експлозия след експлозия. Истинска война".

Седмици на безразборни обстрели от руски сили тероризираха жителите на Харков. Десетки хиляди вече са избягали от втория по големина град в Украйна в моменти, когато са договорени редки и ненадеждни коридори за евакуация.

Отначало Маргарита избира да остане и да се грижи за сега крехкия си и болен съпруг, докато се опираше на щедър съсед за подкрепа. Но битката идваше все по-близо до дома им.

"Една експлозия счупи всичките ни прозорци", спомня си тя. "След този шок Валерий отслабна. Сякаш краката му бяха изрязани изпод него."

Обсадата и безмилостната бомбардировка взимат своето: Маргарита се събужда сутринта на 20 март и открива, че съпругът й е починал в съня си.

"Не можахме да го погребем заради битките", казва тя. "Тялото му все още е в моргата."

Дори мемориалът, който почита жертвите на Холокоста в Харков, не беше пощаден от така наречената кампания на Путин за денацификация. Паметникът във формата на менора беше разрушен от обстрел, две от клоните му бяха изкривени и издухани.

На близката плоча пише: "През декември 1941 – януари 1942 г. нацистите унищожават затворниците от Харковското еврейско гето в Дробицки Яр – повече от 16 хиляди души – възрастни, жени, деца – само защото са евреи."

Дни на дълго пътуване

Маргарита знае, че е време да си тръгне. Тя се обръща към по-малкия си брат в Ню Джърси, Съединените щати, и той набързо даде ход на нейната евакуация с помощта на множество благотворителни организации в три държави.

"Много е трудно да гледам, че моят прекрасен град, моят красив град, в който съм живяла цял живот, е разрушен", казва тя пред BBC, "Не мога да разбера такова унищожение – за какво?"

В сряда, на 30 март шофьор взима Маргарита в син джип, повреден при по-ранна ракетна атака, издуханите му прозорци са покрити с найлоново фолио.

"Пътят беше много труден", казва тя. "Получавахме информация по пътя за бомбардирани на различни места и поемахме по неравни, неасфалтирани пътища. Чувствах се толкова зле."

Двамата пътуват два дни, спирайки за една нощ, през стотици мили опасна територия, докато не стигнат до западния украински град Лвов.

След нощувка в хотел норвежки шофьор на линейка я прекарва през полската граница до Краков. Тази част от пътуването е по-лесна - тя сяда удобно и се усмихваше, докато говори за география. Те спират само за кратка дрямка от време на време.

Но пътуването й още не е приключило, Маргарита чака да получи американска виза, за да посети брат си в САЩ. Изглежда, че е безразлична от всичко, което е преживяла.

"Не бях ужасена", казва тя за петте си седмици под руски бомбардировки.

Когато я питат къде е намерила храбростта си, тя отговаря просто: "Идва от мен".

Маргарита настоява, че не иска да става бежанец. Оцеляла - както от Холокоста, така и от настъплението на Русия - тя се надява да се върне в Харков, за да погребе съпруга си от почти 40 години и отново да види любимия си град в мир.