По фундаменталния въпрос дали да бъде мандатна директорската длъжност, българските учители казват „да“, а българските политици казват „не“. Това е извод на Синдикат "Образование“ към КТ "Подкрепа", който е направил национална анкета за политиката по подбор, задържане и мандатност на педагогическите специалисти с ръководни функции.
Актуалността на този отдавна започнал дебат се катализира не заради приближаващите избори и не заради атестацията на директорите на образователни институции /училища и детски градини/, която ще започне тази година.
Това, че тази политика става толкова обществено интересна е заради силно полярните позиции на различните заинтересовани за механизма по подбор и времетраене на най-голямата публична управленческа длъжност. И, разбира се, гласът на учителя и неговите организации, който е най-заинтересован от тази политика, традиционно не е водещ, допълват експертите.
Вероятно пак се разбира, че позицията на комисията по образование в българския парламент, от която зависи промяна на ЗПУО в съответствие с предложенията на специалистите, е съвсем неузряла, за да намали общественото усещане за политическо лобиране към тази длъжност.
Защо казват „да“ учителите, отговорът е елементарен: приоритетът учител в управлението на един директор е силно пререден от обществените институции, от политическите и обществени влияния, от родителските набези и дори медийните фокуси към управленческите модели.
Защо политиците казват „не“ на мандатността, отговорът е още по-лесен: защото, ако е „да“, политическите лобирания и влияния ще отстъпят на професионализма и естественото кариерно израстване.
Синдикат „Образование“ представя резултатите от анкетата:
66,1% от респондентите учители, директори и заинтересовани лица настояват за мандат на управленческата длъжност в образователните институции, което показва недвусмислено, че дебатът е актуален и значим за предучилщното и училищно образование.
Недвусмислен е и следващият отговор за броя на евентуалните мандати, където само 1,5% от участниците отговарят, че сегашният формат е отличен. Тук доминира с 45,6% становището, че броят на мандатите не трябва да бъде ограничаван, но се прави атестация с участието на синдикатите на 4 години. От тази атестация зависи продължаването на договора. Този отговор не е лишен от съдържание, защото създаването на добър директор изисква време. Още повече, изградените добри директори не би трябвало да се губят от системата. Останалите 19% от отговорилите смятат, че директорът трябва да има само 1 мандат, а 33,9% са за 2 мандата.
Само 26,6% от участниците смятат, че изискването за 5 години педагогически стаж /което е сегашната практика/ са достатъчни, като доминира мнението /34,7%/, че кандидат-директорите трябва да имат поне 10 учителски години. 34% от респондентите смят, че за да станеш директор, трябва да си минал задължително през кариерните длъжности „Старши“ и „Главен“ учител.
61,6% от респондентите смятат, че висше педагогическо образование – магистър, е достатъчно за кандидат-директорите, но 35,2% смятат, че кандидатите трябва да са учили в специалност „Управление на образованието“.
По въпроса за управленческия опит аудиторията е разделена, като 51% смятат, че не е необходим такъв, но 49% смятат, че желаещите да станат директори трябва да имат стаж като заместник-директор или друга управленческа длъжност в образователната институция.
По въпроса за участието на представителните синдикати в комисиите за назначаване на директори 79,3% са категорични, че е наложително това участие.
И на последния въпрос общественото усещане е най-безрезервно, като 82,5% от респондентите смятат, че има лобиране на политически партии при избор на директори на образователни институции?
Резултатите от това национално проучване е сред над 8000 респондента и показват недвусмислено, че политиката по подбор, задържане и мандатност на педагогическите специалисти с ръководни функции категорично не е достатъчно ефективна и трябва да се промени и развие в интерес на по-доброто образование за нашите деца и ученици, допълват синдикалистите.

Силното търсене на изкуствен интелект затяга пазарите на центрове за данни в света
95% от левовете са изтеглени, в обращение остават около 800 млн. в еврова равностойност
Китай опустошава последния бастион на германската промишленост
В Техеран започна поклонението пред тленните останки на аятолах Али Хаменей
Nvidia подпомага растежа на изкуствения интелект с модел за споделяне на приходи
Богатите французи се въздържат от инвестиции в страната, обмислят да заживеят в чужбина
Русия обяви превземане на Константиновка, Киев отрича
Повдигнаха обвинения на директора на ВиК - Бургас Цветан Мирчев
Обедна прогноза
Пети ден без следа от 11-годишната Наталия от Константиново
Мачовете по телевизията днес, 4 юли
Кейн изчисли: Перфектен сезон със 72 гола, но искам още!
Чилаверт изригна: Франция? Парагвай ще играе срещу африканци!
Голяма "въртележка" в ЦСКА
Парагвай - Франция
Ясно е в колко часа Гришо излиза на Уимбълдън днес
Седмична нумерологична прогноза за 6 – 12 юли
Хумус в ориенталски стил
Любовен хороскоп за 6 – 12 юли
Нумерологична прогноза за 4 юли
Синьо лято в маникюра за 2026 (+Снимки)
Хапвайте кайсии за баланс на кръвното и при горещи вълни
Откриха следа от Наталия и Асен
Любослав Костов: Животът е твърде кратък, за да го изживеем на колене
Карадимов, КЗК: Заварихме една икономика, която е тежко деформирана
Бойко Рашков коментира кога е започнало строителство в "Баба Алино"
Лингорски, БНБ: Еврото няма ефект върху инфлацията
Божанов: Грешка беше, че подкрепихме Десислава Атанасова за КС
Преди 400 г. художник е изобразил феномен, който науката e потвърдила едва наскоро
Малка бактериална тайна може да доведе до по-добри лекарства срещу рак
НАСА с необичайно обещание: Футболна топка ще лети до Луната, ако САЩ спечелят световното първенство
Каква ще бъде съдбата на Слънчевата система след смъртта на Слънцето
Ще успее ли НАСА да изстреля спасителна космическа мисия за „Нийл Герелс Суифт“
Нова мистериозна „врата“ на Марс: Curiosity засне интригуващ обект в кратера Гейл