По фундаменталния въпрос дали да бъде мандатна директорската длъжност, българските учители казват „да“, а българските политици казват „не“. Това е извод на Синдикат "Образование“ към КТ "Подкрепа", който е направил национална анкета за политиката по подбор, задържане и мандатност на педагогическите специалисти с ръководни функции.
Актуалността на този отдавна започнал дебат се катализира не заради приближаващите избори и не заради атестацията на директорите на образователни институции /училища и детски градини/, която ще започне тази година.
Това, че тази политика става толкова обществено интересна е заради силно полярните позиции на различните заинтересовани за механизма по подбор и времетраене на най-голямата публична управленческа длъжност. И, разбира се, гласът на учителя и неговите организации, който е най-заинтересован от тази политика, традиционно не е водещ, допълват експертите.
Вероятно пак се разбира, че позицията на комисията по образование в българския парламент, от която зависи промяна на ЗПУО в съответствие с предложенията на специалистите, е съвсем неузряла, за да намали общественото усещане за политическо лобиране към тази длъжност.
Защо казват „да“ учителите, отговорът е елементарен: приоритетът учител в управлението на един директор е силно пререден от обществените институции, от политическите и обществени влияния, от родителските набези и дори медийните фокуси към управленческите модели.
Защо политиците казват „не“ на мандатността, отговорът е още по-лесен: защото, ако е „да“, политическите лобирания и влияния ще отстъпят на професионализма и естественото кариерно израстване.
Синдикат „Образование“ представя резултатите от анкетата:
66,1% от респондентите учители, директори и заинтересовани лица настояват за мандат на управленческата длъжност в образователните институции, което показва недвусмислено, че дебатът е актуален и значим за предучилщното и училищно образование.
Недвусмислен е и следващият отговор за броя на евентуалните мандати, където само 1,5% от участниците отговарят, че сегашният формат е отличен. Тук доминира с 45,6% становището, че броят на мандатите не трябва да бъде ограничаван, но се прави атестация с участието на синдикатите на 4 години. От тази атестация зависи продължаването на договора. Този отговор не е лишен от съдържание, защото създаването на добър директор изисква време. Още повече, изградените добри директори не би трябвало да се губят от системата. Останалите 19% от отговорилите смятат, че директорът трябва да има само 1 мандат, а 33,9% са за 2 мандата.
Само 26,6% от участниците смятат, че изискването за 5 години педагогически стаж /което е сегашната практика/ са достатъчни, като доминира мнението /34,7%/, че кандидат-директорите трябва да имат поне 10 учителски години. 34% от респондентите смят, че за да станеш директор, трябва да си минал задължително през кариерните длъжности „Старши“ и „Главен“ учител.
61,6% от респондентите смятат, че висше педагогическо образование – магистър, е достатъчно за кандидат-директорите, но 35,2% смятат, че кандидатите трябва да са учили в специалност „Управление на образованието“.
По въпроса за управленческия опит аудиторията е разделена, като 51% смятат, че не е необходим такъв, но 49% смятат, че желаещите да станат директори трябва да имат стаж като заместник-директор или друга управленческа длъжност в образователната институция.
По въпроса за участието на представителните синдикати в комисиите за назначаване на директори 79,3% са категорични, че е наложително това участие.
И на последния въпрос общественото усещане е най-безрезервно, като 82,5% от респондентите смятат, че има лобиране на политически партии при избор на директори на образователни институции?
Резултатите от това национално проучване е сред над 8000 респондента и показват недвусмислено, че политиката по подбор, задържане и мандатност на педагогическите специалисти с ръководни функции категорично не е достатъчно ефективна и трябва да се промени и развие в интерес на по-доброто образование за нашите деца и ученици, допълват синдикалистите.

Apple за първи път оповести отчетената печалба и платените данъци по страни в ЕС
Ще преосмислят ли ЕС и Турция отношенията си?
Защо Европа не може да избегне последиците от проблемите с дълга на САЩ?
Следващият кошмар на НАТО: президентските избори във Франция
Учени са открили възможен нов път към по-мощни иРНК лекарства
САЩ смятат да изплатят 850 млн. долара от дълговете си към ООН
Йотова: Предателство към България е да използват националната сигурност за партийни цели
Откриха тайни коридори при акцията на службите в "Драгалевци", управителят на ресторанта отрича
Обедна прогноза
3 зодии привличат пари до края на август 2026 г.
Стоянов: Американските самолети-цистерни напуснаха авиобаза "Безмер"
Йотова: Шипка е мерило за българската гордост и достойнство (+ВИДЕО)
Левски – Спартак Варна
Хъл Сити – Манчестър Юнайтед
Ръсел взе победата в спринт без сериозен екшън
ЦСКА умували за жалба в УЕФА
Веласкес избра футболистите за „соколите“, Груич пред дебют
Левски не се отказва! От „Герена“ с последен напън за мечтан нападател
Седмична нумерологична прогноза за 24 – 30 август
Билки според месеца ни на раждане – за здраве и срещу негативна енергия
Любовен хороскоп за 24 – 30 август 2026
Нумерологична прогноза за 22 август
Родените на тези дати имат потенциал да станат известни
Пуешко със зеленчуци на тиган
Български учени проучват растителна комбинация за метаболитно здраве
Ротавирус при децата – какво трябва да знаят родителите на бебета и малки деца
Безплатни прегледи при детски кардиолог в бургаската детска болница от 24 август
Безопасно ли е плуването за бременни?
Нова животоспасяваща апаратура за най-малките пациенти получи МБАЛ Добрич
Витамин C в грижата за кожата - защо заслужава място в ежедневната рутина?
Откриха останки от дрон на плажа между Албена и Кранево
Йотова няма да свиква Консултативния съвет за национална сигурност
Хороскоп за 23 август 2026
Димитър Стоянов: Американските самолети напуснаха България
Илин Димитров: Вече не сме евтина дестинация
Илияна Йотова: Шипка е символ на саможертва и символ на бъдеще