По фундаменталния въпрос дали да бъде мандатна директорската длъжност, българските учители казват „да“, а българските политици казват „не“. Това е извод на Синдикат "Образование“ към КТ "Подкрепа", който е направил национална анкета за политиката по подбор, задържане и мандатност на педагогическите специалисти с ръководни функции.
Актуалността на този отдавна започнал дебат се катализира не заради приближаващите избори и не заради атестацията на директорите на образователни институции /училища и детски градини/, която ще започне тази година.
Това, че тази политика става толкова обществено интересна е заради силно полярните позиции на различните заинтересовани за механизма по подбор и времетраене на най-голямата публична управленческа длъжност. И, разбира се, гласът на учителя и неговите организации, който е най-заинтересован от тази политика, традиционно не е водещ, допълват експертите.
Вероятно пак се разбира, че позицията на комисията по образование в българския парламент, от която зависи промяна на ЗПУО в съответствие с предложенията на специалистите, е съвсем неузряла, за да намали общественото усещане за политическо лобиране към тази длъжност.
Защо казват „да“ учителите, отговорът е елементарен: приоритетът учител в управлението на един директор е силно пререден от обществените институции, от политическите и обществени влияния, от родителските набези и дори медийните фокуси към управленческите модели.
Защо политиците казват „не“ на мандатността, отговорът е още по-лесен: защото, ако е „да“, политическите лобирания и влияния ще отстъпят на професионализма и естественото кариерно израстване.
Синдикат „Образование“ представя резултатите от анкетата:
66,1% от респондентите учители, директори и заинтересовани лица настояват за мандат на управленческата длъжност в образователните институции, което показва недвусмислено, че дебатът е актуален и значим за предучилщното и училищно образование.
Недвусмислен е и следващият отговор за броя на евентуалните мандати, където само 1,5% от участниците отговарят, че сегашният формат е отличен. Тук доминира с 45,6% становището, че броят на мандатите не трябва да бъде ограничаван, но се прави атестация с участието на синдикатите на 4 години. От тази атестация зависи продължаването на договора. Този отговор не е лишен от съдържание, защото създаването на добър директор изисква време. Още повече, изградените добри директори не би трябвало да се губят от системата. Останалите 19% от отговорилите смятат, че директорът трябва да има само 1 мандат, а 33,9% са за 2 мандата.
Само 26,6% от участниците смятат, че изискването за 5 години педагогически стаж /което е сегашната практика/ са достатъчни, като доминира мнението /34,7%/, че кандидат-директорите трябва да имат поне 10 учителски години. 34% от респондентите смят, че за да станеш директор, трябва да си минал задължително през кариерните длъжности „Старши“ и „Главен“ учител.
61,6% от респондентите смятат, че висше педагогическо образование – магистър, е достатъчно за кандидат-директорите, но 35,2% смятат, че кандидатите трябва да са учили в специалност „Управление на образованието“.
По въпроса за управленческия опит аудиторията е разделена, като 51% смятат, че не е необходим такъв, но 49% смятат, че желаещите да станат директори трябва да имат стаж като заместник-директор или друга управленческа длъжност в образователната институция.
По въпроса за участието на представителните синдикати в комисиите за назначаване на директори 79,3% са категорични, че е наложително това участие.
И на последния въпрос общественото усещане е най-безрезервно, като 82,5% от респондентите смятат, че има лобиране на политически партии при избор на директори на образователни институции?
Резултатите от това национално проучване е сред над 8000 респондента и показват недвусмислено, че политиката по подбор, задържане и мандатност на педагогическите специалисти с ръководни функции категорично не е достатъчно ефективна и трябва да се промени и развие в интерес на по-доброто образование за нашите деца и ученици, допълват синдикалистите.

Pernod Ricard проучва придобиване на собственика на Jack Daniel's
Banking Today 2026 (Галерия)
С близо 1,7 млрд. евро ще се изпълняват проекти по програма „Развитие на регионите“
Лихвите по заемите намаляват през февруари
Как българският бизнес може да спечели от сделката ЕС-Австралия
Инвеститорите от Близкия изток могат да изоставят САЩ в критичен за Тръмп момент
Световни легенди в бойните спортове пристигат в Пловдив за лагера на SENSHI
Пожар в столичния "Бъкстон", открито е овъглено тяло
Шанс за майчинство: Откога София отваря инвитро програмата си за самотни жени (ВИДЕО)
Синдикати и бизнес предложиха на Гюров мерки срещу скъпите горива
Голяма новина за Роналдо
Вратарят на Левски взе балерина за жена
Селекционерът на Швейцария разкри защо Германия страда
Лудия се закани: Уругвай ще покаже най-доброто срещу Англия
ЦСКА с благородна кауза за Великден + ВИДЕО
Дневен хороскоп за 27 март, петък
Smart Care реализира 10000 поръчкови душ кабини в София – Какви са съветите на екипа?
Нумерологична прогноза за април 2026
Здравословно отслабване без диети – какво наистина работи
Тест: 3 магични кутии разкриват какво ви очаква в близко бъдеще
10 тайни за стила, които модните експерти крият
Третокласници от Нови пазар участваха във викторина за Първо българско царство
Българите кътат милиарди в банките
Третият музикален конкурс „Пиленце пее, мамо ма“ събира 70 млади изпълнители във Ветрино
Какво време ни очаква в петък?
Арестуваха четирима с дрога във Варна и Аксаково
Втора поредна победа на ОУ „Ангел Кънчев“ в спортния празник „Бързи и сръчни – Пролет 2026“
Откриха скелета на д’Артанян, твърдят археолози
През 1883 г. Луната неочаквано става синя, а Слънцето – „великолепно зелено“: Какво е обяснението?
Материали-чудо могат да направят обектите „невидими“
Учени създадоха първия атлас на мозъка: Как се променя той с възрастта
Загадъчен сигнал доказва съществуването на първични черни дупки?
Междузвездният обект 3I/ATLAS може да съдържа остатъци от извънземно гориво