Примката се затяга около Куба: Тръмп заплашва с петролни мита

Куба и Съединените щати изглежда са готови за последен сблъсък, след като президентът Тръмп подписа изпълнителна заповед, заплашваща с тарифи всяка страна, която доставя петрол на комунистически управлявания остров.

Тъй като експертите оценяват, че Куба има най-много 21 дни резерви, преди да се изчерпят всичките ѝ енергийни запаси, Тръмп предупреди, че всяка страна, „пряко или косвено доставяща петрол на Куба“, рискува да бъде наложена тарифа върху всичките ѝ стоки, продавани на САЩ.

Неговата заповед оправда действието като „справяне с грабежите на комунистическия кубински режим“ и цитира „неговата подкрепа за враждебни играчи, тероризъм и регионална нестабилност, които застрашават американската сигурност и външна политика“.

В нея се отправят редица обвинения, много от които използват езика на Студената война, срещу кубинското правителство. Едното е, че то „се обвързва с множество враждебни държави и злонамерени играчи, като е домакин на техните военни и разузнавателни способности“, цитирайки стара съветска станция за подслушване извън Хавана като доказателство, пише The Times.

Тръмп обаче предложи една възможна резолюция, като заяви, че „ако правителството на Куба предприеме значителни стъпки за справяне с националното извънредно положение, обявено в тази заповед, и се съгласува в достатъчна степен със Съединените щати по въпросите на националната сигурност и външната политика, аз мога да променя тази заповед“.

Мярката изглежда част от съгласуваните усилия на администрацията на Тръмп за сваляне на режим, който е на власт от революцията през 1959 г., водена от Фидел Кастро.

Тръмп и дванадесет американски президенти преди него отдавна мечтаят да решат кубинския „проблем“ – досаден аванпост на комунизма и бастион на антиамериканската идеология само на 90 мили от Флорида.

„Мисля, че Куба няма да може да оцелее“, каза Тръмп в четвъртък, пристигайки за прожекцията на документалния филм „Мелания“ за първата дама.

 „Бихме искали да видим промяна в режима там“, каза държавният секретар Марко Рубио пред изслушването на комисията по външни отношения на Сената в сряда. Рубио е син на кубинци, напуснали малко преди революцията. Неговата политическа база е кубинско-американската общност във Флорида, която е категорично антикомунистическа.

Той и други надушват кръв: режимът в Хавана е вероятно в най-уязвимия си момент от онова, което Кастро евфемистично нарече „специалният период“, непосредственото след падането на неговия благодетел Съветския съюз през 90-те години на миналия век.

Този път слабостта е свързана с важните събития във Венецуела,

която допреди няколко седмици беше основният доставчик на петрол за Куба.

След отстраняването на бившия президент Николас Мадуро от американски командоси на 3 януари, САЩ поеха надзорния контрол върху продажбите и приходите от петрол на Венецуела.

Те блокираха изцяло, понякога чрез конфискация, сенчестия флот, който преди това беше ключов канал за доставки на петрол от Венецуела към Куба. През последните години Хавана зависи от Венецуела за около една трета от всичките си нужди от петрол.

Последиците от това задушаване вече се усещат в Куба. Страната вече ограничава електричеството си до само няколко часа на ден. Провинциалните държавни телевизионни станции спряха да излъчват. Бензинът и дизелът са на изчерпване, което спира и без това хаотичния обществен транспорт. Повечето училища извън Хавана едва се справят.

Миналата седмица правителството заяви, че островът е във „военно положение“. Държавните медии показаха войници, подготвящи се да защитават родината си – от това, което те представиха като заплаха от нашествие на „янки“, използвайки привидно антични танкове и самолети.

Кубинският президент Мигел Диас-Канел, публикувайки снимка на себе си със студенти в сряда вечерта, заяви, че „бруталността на заплахите срещу Куба няма да ни спре“.

Но има много признаци, че по-голямата част от населението вече е уморено от революционния призив за оръжие и копнее за промяна. През последните години най-малко два милиона души от приблизително 12-милионното население на острова са емигрирали. Повечето от напусналите са под 35-годишна възраст.

Само този месец на острова се появиха графити с послания като „край на диктатурата“. Това е въпреки реалния риск от драконовски присъди за всяка открита враждебност към еднопартийната държава.

Последната доставка на петрол в Куба беше на 9 януари от Мексико. Островът произвежда малко количество собствен петрол и се смята, че има много ограничени запаси за съхранение. „Можем да кажем, че Куба може да издържи 15 до 20 дни“, каза Виктория Грабенвогер, анализатор на суров петрол в консултантската компания Kpler, пред Financial Times в четвъртък.

Сега голямо внимание се обръща на това кои държави, ако има такива, биха могли да бъдат готови да се противопоставят на заплахата на Тръмп и да се опитат да доставят петрол. Русия, съюзник, вече е изпращала някои доставки, но не го е правила от месеци. Основната надежда за режима изглежда е Мексико.

Клаудия Шейнбаум, мексиканският президент, избягва да каже дали нейното правителство, в разгара на собствените си търговски преговори с Вашингтон, ще изпрати допълнителни доставки или не. В сряда тя само отговори, че това е „суверенно решение“.

По-рано този месец Тръмп предложи в публикация в Truth, че Куба „ще сключи сделка, ПРЕДИ да е станало твърде късно“. Той не каза какъв вид сделка.