Историята на построяването на днешната резиденция "Евксиноград" е пряко свързана с виното и по-специално с един пикник на княз Александър Батенберг през 1880 година. Първият владетел на новата българска държава вдигнал "Евксиноград" след като пробвал бялото вино от този район, разказва за БТА Стефан Капитанов, който е бил управител на стопанството в продължение на 12 години.
Архивите сочат, че преди резиденцията на това място е имало параклис на името на "Св. Димитър". По време на руско-турската война 1828-1929 година в него бил разположен лазарет, а руският император Николай Първи слязъл в района на параклиса, за да може да наблюдава отбраната на Варна.
След войната храмът бил възстановен, а през следващите години в района се появил цял манастирски комплекс под юрисдикцията на гръцката митрополия. В него е имало сгради за посрещане на гости и подземна винарска изба, а във владенията му попадали много лозя, ниви и градини.
През 1880 г. Батенберг посетил Варна и започнал редовно да отсяда в манастира. Князът бил силно впечатлен от сервираното му бяло вино и попитал откъде е. Две години по-късно гръцката митрополия и варненската община вземат решение да подарят манастира и прилежащите му околности на Батенберг за построяване на резиденция. На полагането на основния камък на двореца, наречен "Сандрово", присъстват трима митрополити.
През летните месеци на практика край Варна са се обсъждали голяма част от държавните проблеми, както и дворцовите интриги, разказва Капитанов. Архивите сочат, че князът всъщност посреща новината за Съединението на България точно в "Евксиноград". Когато Александър Батенберг абдикира от трона, държавата му изплаща земите и получава собствеността върху тях. Наследникът му - цар Фердинанд, пък има право да ползва резиденцията.
Всъщност дворецът е завършен точно от Фердинанд. Външната архитектура на сградата е реплика на френските ренесансови дворци. Интериорът обаче е бил с изцяло английски привкус.
През 1893 г. по идея на княгиня Мария-Луиза дворецът е преименуван от "Сандрово" на "Евксиноград". Освен името тогава палатът получава и друга придобивка - електрическа централа, една от първите не само във Варна, а и в цялата страна.
Любимо място за посетителите на резиденцията е и паркът. Според архивите градината е замислена от Батенберг, но оформянето й започва Фердинанд, като кани френските паркостроители Едуард Андре и Анри Мартине. Изпълнението на проекта започва през 1890 година, а за моделирането на парка се ползва растителност, внесена от Цариград, Унгария, Франция и Италия.
Очертани са няколко територии, като централната е около двореца. Оформени са гръцка градина, английска градина, крайречна и плажна зона. Най-впечатляваща е тази пред двореца. Там са направени водни огледала с плаващи водни линии,поставена е и бронзова статуя на Нептун, донесена от Франция. В парка е разположен и слънчевият часовник, подарен на Фердинанд от английската кралица Виктория.
В резиденцията има и винарна, в която продължава да се произвежда бялото вино, което впечатлило Александър Батенберг, дори след неговата абдикация. По думите на Капитанов инициативата за създаването на дворцова винарна е на Фердинанд.
Макар че производството е бутиково, през 1900 година евксиноградските вина са отличени със златен медал на Парижкото изложение. Бялото вино печели първи награди в Брюксел и в Лайпциг през 1937 г.
През 2000 г. резиденцията за пръв път обявява Ден на отворените врати, след като преди това тя до голяма степен е била обвита в тайнственост и мистериозност. До 1989 година в резиденцията са почивали само членовете на държавното ръководството.
Стефан Капитанов си спомня за 2000 година, когато"Евксиноград" за пръв път вдига бариерите и обявява Ден на отворените врати. "Луда работа беше, струпаните хора счупиха бариерата", разказва дългогодишният управител на "забранената земя".
Най-голямата гордост за него е параклисът "Св. Димитър", изграден през 2003-2004 г. и чийто проект е подарък от Националния институт за паметниците на културата.
(БТА)
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Антон Костадинов: Договорите между вериги и доставчици трябва да бъдат видими
IPO-то на SpaceX – „Купи слуха, продай факта“
Китай се готви за удара на AI върху работните места. Америка изостава
Бундесбанк: Германската икономика ще отбележи растеж през 2026 г.
ЕС отваря първата глава в преговорите за членство с Украйна и Молдова в понеделник
Премиерът на Пакистан: Има съгласие по текста на споразумение за мир между САЩ и Иран
Рецепта от тефтера на баба: Сладък салам с локум
ЕС забранява на авиокомпаниите да таксуват семейства, които искат съседни места
Избори за столичния район "Средец": Паркиране, чистота, туризъм и съдбата на Княжеската градина
Край на анонимния внос: Нови етикети с точен процент и произход на меда от 14 юни
НА ЖИВО: Канада – Босна и Херцеговина (СТАРТОВИ СЪСТАВИ)
ЦСКА с исторически ход
Пропада огромен трансфер на Левски в последния момент
Левски с важна новина
Левски пред трансферен удар за 2.5 млн. евро: Взима "мозъка" на Астана
Фенките на Южна Корея или Чехия са по-красиви? Гласувай и избери своя фаворит
Дневен хороскоп за 13 юни, събота
30 цитата на Уейн Дайър, които ще направят деня ви по-добър
Класика за вечеря: Пилешко с гриловани зеленчуци
Орехов щрудел по австрийска рецепта
ИГРА: Участвайте и можете да спечелите страхотни награди от филма „Играта на играчките 5“
10 трика, с които да избегнем пигментацията през лятото
Глобиха няколко фирми за бързи кредити
Евростат: Eдва 41% от родните фирми залагат на онлайн присъствие
Европейска държава въвежда режим на тока заради електромобилите
ЕЦБ: Дръжте кеш у дома за кризи
Китай: Чужди разузнавания шпионират с костенурки и риби
Как да предотвратим подуването на корема през лятото?
Учени дават обяснение на странен шум, който милиони хора по света чуват късно вечер
Опровергано: Пирамидата в Индонезия не е толкова стара, колкото се твърдеше
SpaceX излиза на борсата с най-голямото първично публично предлагане в историята
Астрономи са напът да разрешат мистерията на „малките червени точки“
Рядка акула-гоблин бе заснета на изумителна дълбочина в океана
Рекордна жега може да повтори катастрофата от 1877 г. и да погуби 4% от населението на Земята