Слаба, срамежлива, сиротна! Историята, разплакала Сърбия

Мая Паунович, която работи в Спешна помощ в сръбския град Крагуевац, не могла да сдържи сълзите си след повикване в основно училище в града. Работещите в Спешна помощ всекидневно се срещат с тежки сцени, но никой не е бил подготвен за това, което видели в училището.

В профила си във Facebook Мая е разказала за случилото се, след като били извикани в едно училище заради момиче, припаднало по време на час по физическо. Сръбският вестник "Блиц" публикува целия й пост.

"Не пиша за работата си, защото, работейки в спешната служба, има всичко освен красиви неща, всъщност има понякога, но са все по-малко. Дневна смяна, първо повикване – изпаднало в безсъзнание момиче на 14 години в основно училище в час по физическо. Синята лампа, минаваме на червено, изпреварваме коли.... стигаме на мястото за 4,5 минути.

Влитаме с цялото си оборудване, виждаме бледо слабо момиче, което срамежливо седи на стол и полекичка отхапва от макова кифла. Зарадвахме се, било е колапс, добре, че не е нещо по-лошо. Проверяваме жизнените показатели, по-добре е. Питаме дали е закусвала, казва, че не е закусила, обясняваме й, че трябва, особено, когато има първи час физическо... И тогава тръгва разказът, който убива и води до въпроса: кога сме стигнали до пропастта?!

Майката на момичето има множествена склероза, била е учителка, сега е полуподвижна, постоянно се лекува и не може да работи. Има сестра на 12 години. Баща им ги оставил, когато майката се разболяла и двете са оставени сами на себе си. Посред зима на училище без яке, с летни дрехи. Децата от класа събират пари да им купят закуска, дрехи, но те никога не се оплакват, никога не казват, че им е студено, че са жадни, гладни. Щастливи са, че имат майка си и смятат, че трябва да търпят и живеят така.

Викаме сестра й да бъде с нея, защото се беше уплашила, да има някой близък до себе си. Влиза момиче на 12 години, пада на колене и започва да я прегръща и да я целува, цялата в сълзи и постоянно повтаря: "Ще се оправиш, не се бой".

Плачат и двете, обръщам глава настрана, защото сълзите ми напират, плача, гледам да не ме видят. Идвам на себе си, усмихвам се. Питаме сестрата дали е яла, а тя казва: "Няма значение, добре съм, мога и да не ям, помогнете на сестра ми". Прехапвам си устните да не заплача отново.
 
Социалните служби, всички учреждения, не са сметнали, че трябва да помогнат на това семейство. Питам се за какво са виновни тези деца: за болестта на майка им, за безсъвестния си баща или за държавата, която е толкова неуредена, че никой не се интересува от такива семейства?

Можем ли да постъпваме така с деца, като че имаме много, та да ги изхвърляме, какви ще бъдат тези деца, когато пораснат?

Откарваме момичето в болница някой и друг ден да остане в педиатрията, по-малката й сестра плаче, а на мен ми остава тежест в гърдите. Колко такива семейства има в Сърбия, колко болни бащи и майки, колко гладни деца, а колко са новобогаташите, политиците, живеещи охолно, които обръщат внимание на такива семейства?!", пита Мая Паунович.

Постът й е споделен над 2 000 пъти. Граждани вече искат да помогнат на двете момичета.