Убит трансексуален в Истанбул – поредната низвергната свобода

През последните месеци на хората в Турция им се наложи и продължава да им се налага да издържат огромното политическо напрежение след опита за преврат, както и няколко терористични нападения, отнели живота на стотици.

Тази седмица кюрдска сватба в Газиантеп бе нападната от Ислямска държава и много от жертвите са... деца. Атентаторът самоубиец, който всъщност се оказва, че е дете на около 14 г., остави след себе си над 50 души мъртви и близо 100 души ранени, което е поредният пример за това как ислямските екстремисти промиват мозъци от най-ранна възраст. Хората нямат време да спрат и да се замислят, трагедиите идват една след друга.
 
В една такава страна, където все по-страшно става гласно да изразяваш мнението си, защото просто не знаеш какво може да ти се случи и дали няма да бъдеш прибран с обвинения в тероризъм, изразяването на сексуалността е тема табу. Дори най-либерално настроените хора в в южната ни съседка нямат волята да говорят за правата на хората с различна сексуална ориентация.

BBC и The Guardian акцентират именно върху това, пишейки за едно знаково убийство в Истанбул - това на Ханде Кадер, 23-годишна трансексуална жена и добре позната сред активистите за правата на ЛГБТ обществото (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални). Тя първоначално бе обявена за изчезнала, а на 12 август бе намерено тялото ѝ. Насилствената й смърт е причинена от изгаряне, предхождано от брутално изнасилване.

Кадер е известна на милиони турци заради постоянните си опити да повдига темата за правата на ЛГБТ обществото в страната, което най-просто казано е низвергнато. Миналата година на гей парада, който бе забранен от властите, все пак събралите се тълпи бяха изгонени от полицаи с водни оръдия, гумени куршуми и спрейове, Кадер е една от малкото, които упорито остават на мястото си, което допълнително я издига като неформален лидер.

Тя, както и останалите транссексуални и в Турция, а и по света, е трябвало да се бори с моралната дилема как да води нормален живот. С други думи, как да престане да бъде мъж с пола, перука и токчета и да успее да си направи операция за смяна на пола. Това е желанието и на повечето транссексуални, които се чувстват затворени в чуждо тяло - да може душевността им да отговаря на тялото, в което са.

Заради обществените догми - хората с този вид сексуалност просто не могат да си намерят нормална работа и са принудени да проституират в най-криминалните квартали, защото просто няма къде. И в крайна сметка пак са малтретирани и убивани, което, както казва транссексуалната журналистка Мишел Демишевич пред The Guardian, "Това те кара да се чудиш кой ще е следващият, който ще умре". Кемал Ордек пък допълва пред BBC, че "трансексуалните просто не доживяват до старини".

Турция има по-висок процент на убийства на трансексуални, от която и да е страна в Европа. При самоубийствата положението не е по-различно. Престъплението от омраза срещу Ханде Кадер накара много хора да излязат на протести в неделя, искайки спешни промени в законите, които да защитават транссексуалните.

Проблемът е че в страната цари обществено лицемерие, което не е нещо ново за света, дори за България, но е много по-силно изразено - хората изразяват някаква съпричастност за ден-два, но след това се минава на "станало е, кофти, ама какво да се прави" и така до следващия път.

Сблъсквайки се с няколко такива ситуации, физически или психически тормозените хора от ЛГБТ общността просто предпочитат да замълчат, за да не добият публичност и да последват съдбата на Кадер. А такива случаи ще има още и още, които показват поредната свобода в Турция, която е низвергната. По демократичен начин, естествено.