Вучич – президентът, умело играещ си с конкуриращите се съюзи с Изтока и Запада

Сръбският президент Александър Вучич, който изглежда е в позиция да постигне успех на президентските избори в неделя, умело си играе с конкуриращите се свои съюзи с Изтока и Запада, докато в страната е обвиняван в авторитарни тенденции, пише АФП.

Бивш сътрудник на ултранационалистите на бившия силен лидер Слободан Милошевич, високият мъж с кръгло лице се превърна в приятел на Запада. В същото време страната му със седем милиона жители, кандидатка за Европейския съюз, поддържа тесни връзки с руския „голям брат“ и привлича милиарди китайски инвестиции.

В тези медии, поставени в голяма степен под влияние, президентът се представя като неуморен лидер, който се раздава безрезервно, за да насърчи инвестициите и да създаде работни места.

Виждали сме го по телевизията да участва в спасяването на дете, блокирано в снежна буря, да хули противниците си или да споделя видеоклип, в който казва, че учи немски, като слуша бившия канцлер Ангела Меркел.

„Той иска да се представи като човек от улицата, но и като супермен“, каза политическият анализатор Бобан Стоянович за АФП.

Държавният глава внимава много за имиджа си. „Той поръчва анкети всеки ден, гледа всички политически предавания и чете всички туитове, които говорят за него“, продължава той.

На тези избори той се представя като единствената противоотрова на несигурността, произтичаща от войната в Украйна, с лозунга: „Мир. Стабилност. Вучич“.

Той се гордее, че през десетилетието на управлението си е реализирал големи инфраструктурни програми, по-специално мрежа от магистрали.

Много сърби са му благодарни за отказа да признае обявената през 2008 г. независимост на Косово, бившата сръбска област, разглеждана като люлка на (сръбската) история.

„Вучич даде шанс на обикновените хора да живеят по-добър живот, той изпълни обещанията си, страстно защитава нашето Косово, той е човекът, който ни трябва“, каза Бранислав Ристич, банков служител на 47 години.

Смята се, че е използвал ловкостта си в международните отношения, за да достави на Сърбия милиони ваксини срещу КОВИД-19, китайски, руски и западни, във времето, когато дозите бяха малко.

След нахлуването на Русия в Украйна обаче полето за маневриране се стеснява. Сърбия осъди руската агресия в ООН, но отказа да се присъедини към европейските санкции срещу Москва, която продължава да й доставя газ на приятелски цени.

„Той беше отстъпчив към всички, Китай изнасяше мръсните си производства в Сърбия, а Русия разширяваше политическото си влияние там“, каза анализаторът Стоянович.

„Сътрудничеството със Запада му осигури подкрепа за вътрешната му политика, което означава, че Западът всъщност не се интересува от ситуацията в Сърбия.“

Впечатляващ обрат за човека, който беше министър на информацията на Милошевич.

Той отдавна защитава лидерите на босненските сърби, обвинени в жестокости по време на конфликта от 1992-95 г. „Ако убиете сърбин, ние ще (убием) сто мюсюлмани“, заплаши той през 1995 г., малко след клането в Сребреница, където 8000 мюсюлмани бяха убити от босненските сръбски сили.

Трансформацията беше изненадваща за този човек, смятан главно за прагматик. През 2008 г. той напусна ултранационалистическата радикална партия и основа Сръбската прогресивна партия (SNS), консервативна и проевропейска партия, която спечели парламентарните избори през 2012 г.

Заместник министър-председател, министър-председател, президент, политическата кариера на Вучич, юрист по образование, отбеляза възходяща траектория.

Критиците му обаче го обвиняват в популизъм и авторитаризъм, а несъгласните той определя като предатели, наемници на чужденци или дегенерати.

Президентът постави опонентите си на колене чрез „ерозия на политическите права и граждански свободи, натиск върху независимите медии, политическата опозиция и организациите на гражданското общество“, пише американската неправителствена организация Фрийдъм хаус в доклада си за 2021 г.
/БТА/