РСМ се готви да "изчегърта" и клуба ни в Охрид

Дойде и германо-съветската война. Сега Борис се облегна изцяло на Германия, на способността ѝ да сломи съветската мощ. Ала скоро и тази надежда започна да се топи още със затягането на войната на Изток през зимата на 19411942 г. и той заживя с нова надежда в англо-американско-съветското съперничество, във войната между съюзниците. Дори когато не остана никакво съмнение в катастрофалния за Германия изход от войната, той не се осмели да стигне до извода за коренен завой в дотогавашната политика. До смъртта си Борис III остана най-верен съюзник на хитлеристка Германия...Свързан пря отговор Сигнализирай

Като всеки колеблив и малодушен човек, Борис можеше да прояви политически качества само в спокойни времена и когато рискове не се налагаха... Наближаващата война го хвърляше в ужас. В началото той разчиташе на сблъсъка на западните държави със Съветския съюз и на гибелта на социализма вследствие на този сблъсък. С тази надежда той се нагърби с ролята на помирител между Англия и Германия и способства за провеждането на Мюнхенската конференция. По време на голямата бъркотия през лятото на 1939 г., когато Германия правеше последните си приготовления за войната, когато се водеха преговорите между отговор Сигнализирай

Малодушните често обичат да си приписват мними подвизи. И Борис не бе чужд на това изкушение. Колко легенди се разправяха от угодливи писатели за "геройството му" през войните! А самият цар се хвалеше пред Хитлер, че след войната запазил престола си, като се отправил срещу бунтовниците начело на една дивизия; че през 1934 г. спасил живота си от подготвян комплот, като се явил пред заговорниците със сабя в ръка и решително им се противопоставил. Нищо че и единият, и другият епизод бяха съществували само в царското въображение.В стабилността на режима си, на трона си, не вярваше. Пред Хитлер с отговор Сигнализирай

За него бе ясно, че царят енай-здравата опора на германската политика в България,човекът, който дори сред сателитите му създаваше най-малко тревоги. "Ние можем да бъдем само признателни на тоя цар - пишеше в дневника си Гьобелс и допълваше: "Ако всички държавни глави в Европа бяха така искрени и така разположени към новия ред, бъдеща Европа не би срещнала никакви трудности."Пред Народния съд най-близките съветници на царя го обрисуваха като човек мнителен, недоверчив, колеблив, непостоянен, склонен към песимизъм, суеверие, мистицизъм. Да допуснем, че те попрекаляваха с черните бои, з отговор Сигнализирай

Чувствувайки податливостта на управниците на Третия райх към ласкателства, Борис изсипваше цели потоци от хвалебствия и комплименти. Пред Рибентроп говореше за магнетичната сила на духа на Хитлер: "Фюрерът излъчва такъв динамизъм и такова доверие, че след всяка среща с него се чувствувам укрепен за няколко месеца." А пред Гьобелс не се стесняваше да обявява Хитлер за божи пратеник... отговор Сигнализирай