Връх Руй – "шпионски" поглед в Сръбско

Акцентът в интериора на хижата. Снимка: Васил Богданов

2 / 6

Напролет времето уж е по-благо, но високите планини могат да бъдат по-негостоприемни, отколкото през зимата, защото снегът е мек и се затъва много, дори и със снегоходки.

Затова решаваме да изкачим сравнително скромния връх Руй в едноименната планина, по чието било минава границата ни със Сърбия.

Най-високият връх на планината е с надморска височина 1706 м и това го нарежда на 9-о място в класацията на планинските първенци у нас след Мусала (Рила), Вихрен (Пирин), Ботев (Стара планина), Черни връх (Витоша), Руен (Осогово), Гоцев (Славянка), Голям Перелик (Родопи) и Радомир (Беласица).

От София до изходната ни точка село Ломница са около 80 км, едно объркване в Перник поради сънливо недоглеждане и едно прегладняло спиране в Трън за банички.

От село Ломница до хижа Руй вървим около 2 часа по широк коларски път, озвучен чудесно с долби съраунд звук от близката река.

Хижата е в отлично състояние, разполага с 30 легла, баня, нова дограма и един прозорец, който ни посреща с написаното с бял спрей „ЧНГ”. Единственото, което ни плаши, са големите тонколони в столовата и си пожелаваме да не замръкнем някой път тук в компанията на голяма тийнейджърска група.

Другият акцент в интериора е препарираната глава на диво прасе. Зевзеците се шегуват, че след третата ракия тя започва да говори и дори може да коментира мачове по-добре от Алекси Сокачев. Аз лично се съмнявам в първото, но за второто съм склонен да вярвам. 

Също така съм сигурен, че не е добра идея точно тук да поставяш под съмнение естетическата стойност на препарираните животински глави, защото цялата столова е осеяна с книги и списания за лов/риболов, а и гилзите по поляната отпред те карат да избереш мълчанието.

След задължителната за планината церемония по пиене на чай с мед си взимаме по една ламинирана визитна картичка на хижата (в която „резервации” е написано с й накрая) и поемаме нагоре към върха.

Пътят е стръмен, но кратък (под час), а може би и славен. Още в началото виждаме табела с надпис „Забранена гранична ивица“, но думата „забранена” е полузакрита с оранжева боя.

Тук една скоба за върховете по границите. Когато се катерят подобни баири, трябва поне две седмици по-рано да се поиска разрешение от Гранична полиция, на която се предоставят трите имена и ЕГН-та на всички туристи.

Това обаче се спазва само от големи организирани групи. Пробвали сме в последния момент да искаме разрешение или поне да уведомим полицаите в най-близкия до върха участък, но бюрократичната машина е тромава и предпазливо ни се намеква, че сме закъснели, но и няма никакъв проблем да осъществим разходката си.

Малко под билото има остатъци от някогашната величествена гранична ограда и внимаваме да не си скъсаме панталоните в ръждивата тел.

На самото било пък с гордо изправено срещу ветровете чело са граничните пирамидки. С модерна табелка РБ, поставена над стария, издълбан надпис НРБ от наша страна и СФРJ от сръбска. Така връх Руй е не само интересен географски обект, а и минимузей под открито небе на една отминала епоха.

Любуваме се на гледките в двете държави, хапваме и... бегом надолу към суетата. По пътя за Трън спираме в хижа "Ерма", която е досами асфалта и е деградирала до вмирисана кръчма. Отбиваме се за минутка, защото там е заветният триъгълен печат, с който отбелязваме в книжката с 10-те планински първенци, че сме изкачили Руй.

Ако не друго, събирането на такива печати носи голяма радост на децата и възпитава в последователност. Остават ни още 4 върха и колекцията ще бъде пълна.