Какво искам да ти кажа. Или езикът на жестовете

За да разберете колко доброжелателно се отнасят към вас, понякога е достатъчно просто да обърнете внимание на това как общува с вас даден човек. От жестовете му можете да стане ясно какво е отношението му към разговора, към казаното от вас и как той възприема ситуацията.

Откритост

Сред жестовете, сочещи откритост, може да се отнесат следните:

Разтворени ръце (дланите нагоре) е жест, който се определя от повечето хора като искреност и откритост. За пример може да се дадат децата, когато се гордеят със своите постижения. Те открито показват дланите си. А когато ги измъчва чувство за вина или недоверие, прибират ръцете зад гърба си или ги крият в джобовете си.

Сваляне на сакото или връхната дреха. Разположените към вас и напълно открити хора разкопчават връхната си дреха или я свалят напълно. Въз основа на изследвания на западни учени е направен извод, че когато деловите преговори вървят успешно, може да се забележат жестове на „обединение”: седящите участници разкопчават или свалят саката си, придвижват се до ръба на стола и по-близо до масата, която ги отделя от събеседника, изпъват крака. Тази група жестове в повечето случаи съпътства възможно споразумение, решение или общо положително впечатление от съвместната работа.

Защита (недоверие, отбрана)

Към тази група се отнасят жестовете, с които се реагира на възможни заплахи и конфликтни ситуации.

Скръстени ръце на гърдите. От всички жестове този се „чете” най-лесно. Той също оказва голямо влияние на поведението на другите. Ако при общуване скръстите ръцете си в защитна позиция, то може да очаквате, че вашият събеседник ще последва примера ви. Тогава от собствен опит ще се убедите колко лесно се заема такава позиция и колко трудно е да я промените за постигане на собствените си цели.

Ако се окажете в ситуация, когато възникват съмнения, обърнете внимание на китките на защитаващия се човек. Отпуснати ли са или стиснати? Може би пръстите са впити в бицепсите? Такава защитна поза е присъща на нервния пътник, който по време на полет седи вкопчен в стола.

Оценка

Жестовете, които може да се нарекат жестове на оценка, най-често се тълкуват неправилно, тъй като са близки до жестовете на замисленост и мечтателност.

Ръка на бузата. Когато хората заемат такава поза – опирайки буза на дланта си, това обикновено е свидетелство, че са потънали в размисли. Когато човек заема позиция на „критична оценка”, той поднася ръка към лицето си, опира брадичката на дланта си, показалецът е върху бузата, а останалите пръсти – под устата.

Наклонена глава. Този жест говори, че пред себе си имате внимателен събеседник. Че му е интересно това, за което му говорите, и най-малкото, че сте му симпатични.

Драскане по брадичката. Този жест, разпространен из цял свят, се използва, когато човек е зает с вземането на решение. Обикновено жестът се съпътства с леко присвиване на очите, което ще рече, че човекът се опитва да намери решение на някакъв проблем.

Жестове с очила. Тези жестове се използват най-вече за печелене на време или за протакане. Най-разпространеният вариант е бавното и внимателно сваляне на очилата и старателно избърсване на стъклата им, дори това да не е необходимо. Установено е, че някои хора изпълняват този ритуал дори по 5-6 пъти на час.

За да не губят време, някои могат да прибягнат към следния жест: свалят очилата си и поставят едната или двете им дръжки в устата си. Тъй като е трудно да се говори по този начин, то остава възможността да се слуша или да се спечели пауза, когато е необходимо да се помисли. Но и този, и горният жест може да означават, че човек има нужда от допълнителна информация.

Разхождане. Много хора прибягват до този жест, когато се опитват да разрешат сложен проблем или да вземат трудно решение. Това е много положителен жест. Но най-добре да не заговаряте този, който се разхожда – това може да наруши хода на мислите му и да му попречи да вземе решение. Ако говорите с шефа и очаквате например повишение, то трябва да знаете, че много разговори са завършили успешно само благодарение на това, че единият от участниците е седял с прехапан език, докато другият се е разхождал по килима.

Чешене на носа. Това е жест, който обикновено се съпровожда със затваряне на очите, и говори за дълбока съсредоточеност и напрегнато мислене. За вас това е сигнал, че събеседникът ви сигнализира за свое затруднение.

Подозрение и прикритост

Ако установите, че човекът срещу вас избягва да ви гледа, това е сигурен знак, че той крие нещо. Най-верният показател за прикритост е несъгласуваността в жестовете. Основните трудности тук са свързани с това как да промените ситуацията в своя полза, когато забележите такива жестове.

Гледане настрани. Този жест може да се тълкува като израз на съмнение, подозрение и отказ.

Краката (или цялото тяло), обърнати към изхода. Такъв жест е явен знак за това, че човек приключва срещата или разговора. Но едно е да се изтълкува жестът, а съвсем друго – да се повлияе на ситуацията. В такъв случай обърнете внимание на нещо друго, за да се обърне човекът към вас, или го оставете да си тръгне.

Попипване или почесване на носа, обикновено с показалеца. Потриването на носа или докосването на тази част на лицето е знак на съмнение. Предупреждение за тези, които разбират този жест буквално: понякога хората си чешат носа точно защото ги сърби. Другите разновидности на този жест на съмнение са потриване зад или пред ухото с показалеца по време на обмисляне на отговор и разтъркване на очите.

Жестове, свързани с „териториални права”

Такива може да се наблюдават най-вече при взаимодействие на началник с подчинен.

Превъзходство може да бъде изразено в приветствено ръкостискане, когато човек здраво ви стиска ръката и при това я обръща така, че неговата длан се оказва нагоре. Когато човек протяга ръка с дланта нагоре, това е знак, че той е готов да влезе в подчинена роля.

В много случаи на взаимодействията „началник–подчинен” изражението на лицето играе по-съществена роля, отколкото жестовете. Например – вдигнати вежди, леко наклонена глава и съмнение в погледа, който шефът хвърля на своя подчинен, ако не приема неговата гледна точка.

Нерядко началникът може да избягва да среща погледа си с вашия, с което съобщава, че разговорът ви е приключен. Ако не сте толкова наблюдателни, че да не забележите този откровен жест, то шефът може да започне настойчиво да поглежда в часовника. Ако и това не помогне, той може да стане, демонстративно да събере документите по бюрото, да съобщи тактично, че е дошло време за следващата му среща или откровено да ви каже, че нямате повече работа с него.