Осигуряването на сигурността на следвоенна Украйна е сложно

Президентът на САЩ Доналд Тръмп зарадва украинските и европейските лидери, като обеща американско участие в предоставянето на гаранции за сигурност на Украйна, ако някога се стигне до мирно споразумение с Русия, пише NYT.

Марк Рюте, генералният секретар на НАТО, се обяви „развълнуван“ от публичния ангажимент на Тръмп в понеделник на среща на върха в Белия дом за някакъв вид гаранция за сигурност, обещание, което европейците с нетърпение търсят. Той го нарече „пробив“.

Но какво точно ще включват тези гаранции, остава неясно. Длъжностни лица обещаха повече яснота през следващите седмици, тъй като специалистите по планиране на отбраната се справят със значителните усложнения, свързани с превръщането на едно широко обещание в реалистични варианти.

Тръмп заяви, че европейските страни ще бъдат „първата линия на защита“ при предоставянето на гаранции за сигурност за Украйна, но Вашингтон ще „им помогне, ние ще бъдем ангажирани“. По-късно той добави: „Европейските държави ще поемат голяма част от тежестта. Ще им помогнем и ще направим ситуацията много сигурна.“

Италианският премиер Джорджия Мелони и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен говориха за гаранция, подобна на член 5, извън самия НАТО, макар и базирана на ангажимента в устава на алианса, че нападение срещу един член се счита за нападение срещу всички тях.

Но е трудно да си представим, че самият НАТО няма да бъде бързо замесен, ако някоя държава-членка на алианса с войски, разположени в Украйна, влезе във война с Русия.

Нито пък е сигурно, че Русия ще промени позицията си и ще се съгласи войски от страни от НАТО да бъдат разположени в Украйна под формата на де факто гаранция, подкрепена от НАТО. Много анализатори, като Джон Миършаймър от Чикагския университет, смятат, че усилията на Русия да контролира Украйна се основават на заявеното ѝ желание да спре разширяването на НАТО за страни, които Москва счита за част от своята сфера на влияние, особено тези, които са били част от Съветския съюз.

В тази връзка, Москва нахлу в Украйна, за да блокира НАТО и да гарантира, че страната няма да стане член. Така че идеята, че Русия би се съгласила да позволи на войските на страните от НАТО да се разположат в Украйна, след като е водила дълга война, за да им попречи да бъдат там, е в най-добрия случай сложна.

„Нашата цел е да осигурим изграждането на гаранциите за сигурност заедно със САЩ“, заяви президентът на Финландия Александър Стуб в понеделник вечерта. „Мисля, че руското виждане за гаранциите за сигурност е доста различно от нашето.“

Руски представители отхвърлиха идеята още преди срещата в понеделник. Говорителката на Министерството на външните работи Мария Захарова заяви, че Русия „категорично отхвърля всеки сценарий, който предвижда появата в Украйна на военен контингент с участието на страни от НАТО“.

Някои европейски чиновници и анализатори виждат новия ангажимент на г-н Тръмп за гаранции за сигурност като начин да убеди президента на Украйна Володимир Зеленски да се съгласи с руските искания да се откаже от останалата част от източния Донецки регион, която не е окупирана от руски сили, за да спре войната, която Русия бавно печели. Този аргумент предполага, че това, което има значение, е суверенна Украйна, с гарантирано бъдеще, дори ако Русия запази 20-те процента или повече от украинската територия, която е окупирала от 2014 г. насам.

Според германския канцлер Фридрих Мерц, въпросът за територията дори не е повдигнат на срещата с европейските лидери в понеделник. Европейците са облекчени, но въпросът почти не е изчезнал и е в основата на това, което може да бъде част от окончателното споразумение. Земята, която Кремъл иска само в Донецк, е значително по-голяма от общото количество земя, която Русия е успяла да отнеме от ноември 2022 г. насам, и то с цената на големи човешки животи. Така че това би било голям подарък за Москва и голяма жертва за г-н Зеленски, който отхвърля идеята с готовност.

Вместо това, фокусът в Белия дом беше върху гаранциите за сигурност. В неделя Зеленски предупреди за липсата на подробности и подчерта, че предложението все още трябва да бъде доработено. 

Извършена е известна работа по това как би могла да изглежда гаранцията за сигурност при „коалиция на желаещите“, водена от премиера на Великобритания Киър Стармър и президента на Франция Еманюел Макрон. Държавният секретар Марко Рубио е натоварен с координацията от американска страна. Но Франция, Великобритания и малката Естония са единствените страни, които са заявили, че биха могли да разположат войски в следвоенна Украйна.

Германия се поколеба, а големи фронтови държави като Полша отказаха да участват. Поляците, недоверяващи се на Русия, заявиха, че искат да държат войските си у дома за собствена отбрана и където са наистина защитени от Член 5 на НАТО, а не уязвими за инциденти или аварии, които Русия би могла да използва, за да отслаби или раздели миротворците.

Вероятно решение би могло да бъде разполагането на около 15 000 до 20 000 европейски войници в Украйна, каза Камий Гранд, бивш помощник-генерален секретар на НАТО, който е проучил варианти за подобни гаранции за сигурност. Войските биха били далеч от фронтовата линия, в подкрепа на украинската армия, която вече е най-голямата и най-опитната в Европа, с около 900 000 въоръжени души.

Европейците биха представлявали „сила за успокоение“. Други държави или дори Организацията на обединените нации биха могли да предоставят отделни, невъоръжени наблюдатели на фронтовата линия, подпомогнати от сателитно и дроново наблюдение.

От Съединените щати ще бъде поискано да предоставят оперативно разузнаване, включително сателитно покритие и информация за руските намерения или движението на войските, и евентуално да обучават украинските сили, но без войски на място. Но „ако нещата се объркат“, каза Гранд, сега анализатор в Европейския съвет за външни отношения, „би било добре да има публичен ангажимент, че американците няма да стоят безучастно“.

В идеалния случай това би включвало обещание за използване на американските военновъздушни сили и военноморски средства.

Европейците също така искат да запазят присъствието на американски войски на източния фланг на НАТО, особено ако европейски войски бъдат разположени в Украйна, което потенциално би отслабило собствената сила на възпиране на НАТО. Европейските бойни сили са сравнително малки, така че разполагането на част от тях в Украйна би свило отбранителните позиции на НАТО.

В идеалния случай, каза г-н Гранд, г-н Рюте и новият върховен главнокомандващ на НАТО и САЩ в Европа, ген. Алексъс Г. Гринкевич, биха били натоварени с подпомагане на планирането. НАТО има опит в координирането на силите и ресурсите на различни държави, каза Гранд, както е правил в предишни конфликти извън НАТО, като например в Либия.

„И нищо от това не е необходимо да се договаря с Путин“, каза Гранд. Русия може да бъде информирана, но не и да ѝ бъде позволено да наложи вето, каза той. Той добави, че нежеланието или готовността на Москва да приеме подобни гаранции „ще бъде изпитание за нейната добросъвестност“.

Въпреки това, каза  Гранд, „това, което ме тревожи, е кой в Европа е готов да направи нещо“.

Стармър е дал смътни обещания, но британската армия е малка, а ангажиментът към Украйна е рискован и скъп и няма крайна дата. Това обикновено би включвало ротационни сили с една група на място, една група за обучение и една група за завръщане. И би изисквало материална подкрепа, от оръжия до казарми, включително бронетанкова техника, противовъздушна отбрана, военновъздушни сили и военноморски сили в готовност.