Ердоган ли ще спасява Босна, ще оглави ли посреднически процес?

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган поде усилия за разрешаване на политическата криза в Босна и Херцеговина - роля, която както изглежда, е възприемана положително от всички фактори в балканската държава.

Босна се върна във фокуса на внимание на международната общност след опасни изявления на босненския сръбски лидер Милорад Додик за отцепване и прехвърляне на правомощията от централната власт на държавата към съставните й единици. Това изглежда като опасна игра с огъня в район, славещ се като "бурето с барут" на Европа.

През изминалата седмица Ердоган прие Додик, сръбския член в тричленното Председателство на Босна и Херцеговина, в президентския си дворец в Анкара, за да обсъдят актуалната ситуация и приноса, който Турция би могла да има в уреждането на продължаващата от месеци криза. След срещата на двамата във вторник не бяха направени официални изявления. Преди това обаче босненският сръбски лидер даде да се разбере, че турският президент се ползва с неговото доверие като лидер, който винаги се е застъпвал за постигането на мирно решение.

Преди босненския сръбски лидер в Турция на 2 ноември беше на посещение Бакир Изетбегович, лидер на босненските мюсюлмани, а според турски медии през следващите дни се очаква и съвместна визита на Шафик Джаферович и Желко Комшич, които заедно с Милорад Додик са тримата членове на Председателството /президентството/ на Босна и Херцеговина.

Пред местен телевизионен канал след визитата си в Турция, където разговаря с турския президент, Изетбегович - лидер на Партията на демократичното действие на Босна и Херцеговина, заяви, че страната трябва да се възползва от добрите отношения, които Ердоган има със сръбските лидери. Той окачестви Ердоган като "много силен лидер", който е в добри отношения както със сръбския президент Александър Вучич, така и със сръбския член на босненското Председателство Милорад Додик. "Трябва да се възползваме от това", заяви Изетбегович.

Пред телевизия N1 Изетбегович нарече Ердоган "гений" и каза, че той би могъл да оглави евентуален посреднически процес за Босна.

Същевременно обаче той се противопоставя на инициативата на хърватския президент Зоран Миланович за "тримата големи братя", т.е. за евентуална медиаторска роля на Турция, Хърватия и Сърбия - държави, всяка от които е тясно свързана с един от трите държавотворни народа в Босна.

"Всички страни в Босна и Херцеговина искат Турция да изиграе роля там", посочи турският външен министър Мевлют Чавушоглу. Засягайки темата за Босна в изказване пред депутатите миналата седмица, Чавушоглу изтъкна положителното отношение на страните от региона спрямо Турция.

"Колкото и ЕС, и държавите от ЕС да ни представят като съперник, всички балкански страни имат изключително позитивно, конструктивно отношение към Турция. Всички страни в Босна и Херцеговина искат Турция да изиграе роля там. И сърби, и хървати, и бошняци по същия начин искат помощ от нас и от нашия президент", посочи турският министър и добави: "И Додик казва: няма нужда от Европа, Турция да свърши тази работа".

Самият Ердоган обеща, че "Турция няма да позволи Босна и Херцеговина да преживее страданието, през което премина през 90-те години на миналия век". След среща с босненски неправителствени организации в Истанбул преди няколко дни той подчерта, че Турция възнамерява да продължи да подкрепя босненския народ и открои оказаната досега подкрепа "без дискриминация за запазването и стабилизирането на мултикултурната и етническата идентичност на Босна и Херцеговина". Както подчерта турският лидер от помощта на Турция за проекти и развитие в Босна и Херцеговина са се възползвали не само босненските мюсюлмани, но също и сърбите и хърватите в страната.

"Правим нужните стъпки да разрешим проблемите в региона", каза още той, добавяйки, че Турция ще продължи да работи за добруването както на Босна и Херцеговина, така и на целите Балкани.

Премълчаването от страна на Ердоган, славещ се като лидера, на когото Алия Изетбегович е поверил Босна, след заявките на Додик обаче озадачи босненските мюсюлмани, виждащи в лицето на турския лидер застъпник за мюсюлманските каузи навсякъде по света.

"Някои босненски експерти обвиняват Ердоган, че на Босна изпраща поздрави, а на Сърбия - пари или че в Босна строи джамии, а в Сърбия фабрики", отбелязва Хамди Фърат Бююк, политически анализатор от Босна и Херцеговина, в статия, публикувана от турския сайт Политикйол.

Според него причините за съсредоточаването на турските инвестиции в Сърбия, а не в Босна и Херцеговина следва да се търсят в сложното държавно устройство на Босна и факта, че тя е пазар, който не носи печалба.

Бююк обаче смята, че Ердоган трябва да поеме активна роля в босненската криза първо заради претенциите, че се застъпва за правата на бошняци и мюсюлмани и критиките му за провала на предишни турски правителства по време на войната в Босна, а второ, заради необходимостта да покаже, че засилващите се връзки със Сърбия и Русия не вредят на отношенията с бошняците и че подкрепата за обединена Босна продължава. По думите на анализатора с влиянието, което Анкара има върху бошняците и благодарение на задълбочаващите се отношения със Сърбия, Турция има капацитет да изиграе конструктивна роля в Босна и да покаже, че не работи срещу интересите на Запада.
/БТА/