Топлото става по-скъпо, но защо сега и с толкова?

Дни, след като партиите затвориха предизборната фабрика с обещания, българите потънаха в сериозен размисъл за цените на газа, на парното и стоките от първа необходимост. Отговорите на въпроса защо обаче идва трудно.

Както всяка година, регулаторът утвърди нови цени на газа за второто тримесечие на годината - утвърди, а не определи. Цената се определя на базата на действащия договор за доставка между "Булгаргаз" и "Газпром Експорт".

И според този договор цената се базира на движението на цената на алтернативните горива (петрол), на курса на щатския долар спрямо лева и още други фактори, за които всъщност дори не сме наясно, защото по традиция всички договори с руските компании, особено в енергетиката, са обвързани от търговски тайни.

И така, от 1 април цената на "Газпром" за България се увеличава с 13% и това е обяснението защо трябва да поскъпне и природният газ. Защо обаче Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) утвърди цена с 29,6% по-висока? Ами защото така отразява повишението на цената от 1 октомври 2016 година насам. Тогава регулаторът утвърди по-ниски цени на "Булгаргаз" с единствения възможен аргумент - надвзет приход през 2016 година, чийто размер вече е изчерпан.

Изправени пред зимния сезон, по-високата цена на газа щеше да се отрази още тогава върху сметките за топлофикационни услуги.

И ето че на дневен ред излизат цените на парното. По закон те се преразглеждат при "съществено изменение" на ценовите елементи. Газът е основната суровина, а 29,6% е повече от съществено изменение.

Много логично звучи и въпросът защо точно с такъв размер се повишава цената на парното - с между 18% и 38% спрямо различните дружества в страната. Нека вземем за пример "Топлофикация София". За нея увеличението е от почти 23%, тоест под ръста на цената на газа, но в абсолютна стойност цената е малко над 79 лева, или в същия размер, когато цената на природния газ беше 630 лева за 1000 куб. метра. От 1 април цената на газа вече е 382,99 лева за 1000 куб. метра.

Периодът с такива цени на газа е началото на 2014 година, тоест когато действа ценовото решение на тогава Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за регулаторния период от 1 юли 2013 година до 30 юни 2014 година. С него регулаторът приема, че ценовата добавка за дружеството по чл. 33 от Закона за енергетиката, е 95 лева за мегаватчас.

Така написано, едва ли говори много за широката аудитория. Зад този член обаче се крие подпомагането за дружеството за високоефективното производство на електроенергия. Тя се изкупува по преференциални цени с решение на правителството.

Днес тази надбавка е 38 лева и регулаторът отказва да я промени. Така цената на електроенергията се повишава под 1% за крайните потребители. Или с други думи, съвсем видимо е как "Топлофикация София" е поддържала по-ниската цена на парното - чрез компенсации от по-високата цена за тока, тоест кръстосано субсидиране.

И след като изяснихме защо се стигна до повишаване на парното и защо в такъв размер, може би е редно да се запитаме защо сега? Защото периодът е подходящ - цената на газа е ниска, предстои лято (без сметки за парно), а и надеждите, макар и неизказани, са за нов спад на цената на газа още преди края на годината и новите зимни месеци.

Основание за това може да се намери в движението на цената на петрола на световните пазари - през първото тримесечие на годината суровината поевтиня с 6%, а това трябва да бъде отразено по формулите на "Газпром" в рамките на 6 до 9 месеца.

Очакванията са още, че до ползването на тази формула може и да не се стигне, защото предстои и предоговаряне на договора по силата на решението на Европейската комисия по делото за злоупотреба с господстващо положение на "Газпром" в Централна и Източна Европа. Определяни на пазарен принцип, цените могат да паднат, очакват анализаторите.

Крайното решение на КЕВР за цената на парното ще дойде на закрито заседание, насрочено за 7 април. Каквото и да бъде то, намерението на регулатора е ясна - премахване на търпяно дълги години изкривяване на пазара.

А именно заради подобни решения в миналото сме свидетели на парадокса, че всяко намаление на цената на суровините е "глътка въздух" за бизнеса и цените не трябва да се пипат, а всяко повишение - застрашаващо жизнеспособността на икономиката, предвиждащо шоково поскъпване на живота.

Още новини за бизнеса четете в Investor.bg