На 7 април 1926 г. една ирландка излиза от тълпата в Рим и стреля по един най-скандалните диктатори на 20-ти век.

Един куршум минава през носа на Бенито Мусолини, но италианският лидер оцелява при този опит за покушение.

Сред многото актове на индивидуална храброст срещу фашизма в Европа през 20 век, този на Виолет Гибсън е загубен до голяма степен в историята. От четиримата души, които се опитват да убият Il Duce, тя стига най-близо. Сега, почти век по-късно, опитите за поставяне на мемориална плоча в Дъблин набират темпове.

Опитът й да убие Мусолини идва три години след неговото управление, докато той държи реч.

Тя изстрелва един куршум, преди пистолетът да засече. След това е нападната от поддръжниците на Мусолини и спасена само от полицията, която се намесва и я арестува. След известно време в италиански затвор тя е депортирана в Англия, действие, зад което много експерти подозират задната мисъл да спести смущението от публичен процес в Италия.

Впоследствие тя е държана в болница "Сейнт Андрю", психиатрично заведение в Нортхамптън, до смъртта си през 1956 г. В дните след опита за покушение председателят на Изпълнителния съвет на ирландската свободна държава Косгрейв пише на Мусолини, за да го поздрави за оцеляването му.

Като дъщеря на англо-ирландския аристократ барон Ашборн, лорд-канцлер на Ирландия (най-висшата юридическа служба на страната по това време), тя е дебютантка в двора на кралица Виктория.

Градският съвет на Дъблин сега прие предложение, с което първоначално одобри поставянето на табела, посветена на нея в града. В предложението се посочва, че "ангажираният антифашист" трябва да бъде привлечен в очите на обществеността и да й се отдаде полагащото се място в историята на ирландските жени и в богатата история на ирландската нация и нейния народ".

"За британските власти и за семейството й беше подходящо да я възприемат като "луда" , а не като "политическа", се добавя в предложението.

"За храбростта си тя страда зверски"

Независимият градски съветник от Дъблин Маникс Флин, който внесе предложението, заяви, че Виолет Гибсън е човек, който "по някаква странна причина е игнориран".

"Подобно на повечето хора, и особено на жените, които са направили необикновени неща, те винаги са изтласквани на заден план", казва той пред BBC News NI. "Ако погледнете Първата или Втората световна война, жените бяха там заедно с мъжете. По някакви странни причини Виолет Гибсън се превърна в някакъв вид смущение, избягва се, опитваха се да кажат, че е луда, за да се скрие срама", обяснява той.

Флин каза, че семейството на Гибсън е подкрепило опитите за поставяне на плоча, а той очаква предложението да премине към следващия етап на комисията през следващите седмици. Вероятно място за поставяне на плочата ще бъде нейният дом от детството в района на площад "Мерион" в Дъблин.

Писма до Чърчил

През 2014 г. историята на Гибсън беше разказана на по-широка аудитория от радиодокументален филм на АRTÉ, направен от Сиобхан Линам, и по книгата "Жената, която застреля Мусолини", от Франсис Стоунър-Сондърс.

Впоследствие документалният филм послужи за основа на филма "Виолет Гибсън, ирландката, която застреля Мусолини", режисиран от съпруга на Линам - Бари Даудъл. В момента той се излъчва на международни филмови фестивали.

"Хората ходеха на поклонения, за да пият чай с Мусолини, а при една жена, една 50-годишна, жена го застреля от упор", казва Линам.

Според Даудъл "ключово нещо" в историята са редица писма, в които тя е призовавала за освобождаването си от болница "Св. Андрей" до мощни фигури в обществото, включително принцеса Елизабет - настоящата кралица, и Уинстън Чърчил. 

Линам  и Даудъл успяват да разгледат писмата в Нортхамптън, където те остават неизпратени до желаните получатели. "Тя беше освободена от Италия при условие, че ще затворена до края на живота си", казва Линам.

Като част от своето проучване съпрузите разглеждат архивни материали в Италия. Те казват, че най-много информация от тази за всички от лицата, които са се опитали да убият Мусолини, се съхранява за Гибсън.

"Ако това беше направено от мъж, вероятно щеше да има статуя или нещо подобно. Тъй като беше жена, тя е заключена. Толкова сме щастливи, че можем да разкажем история й", споделя Даудъл.

Той каза, че плакетът е нещо добро, тъй като признава постижението на Гибсън и е помогнал да се разпространи нейната история пред по-широка аудитория.

"Виолет Гибсън е била много смела, за да направи това, а между нея и всички неща, които направи Бенито Мусолини, кой наистина беше луд?“

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase