Като машина: Етна продължава да изригва на всеки 48 часа, но защо?

Когато телефонът му звъни в 3.22 часа миналата сряда, 50-годишният Джузепе Салерно, ръководител на вулканолозите в Националния институт по геофизика и вулканология в Катания (INGV), вече бил буден, след като гръмотевичен тътен събуди много от жителите на града. Обаждането идва от централата на INGV, където няколко секунди преди това  сеизмичните вълни на един от 40-те монитора в операционната зала сякаш скачаха излизат от екрана. За 14-ти път за по-малко от месец Етна изпрати още едно напомняне, че е един от най-активните вулкани в света.

Етна, 3300 метра над морското равнище, е в експлозивна форма през последните седмици, бълвайки магма и пепел, стигащи чак до Катания. От 16 февруари, с придирчива точност, на всеки 48 часа вулканът изстрелва фойерверки с фонтани от лава, достигащи до 2000 метра.

В продължение на три дни The Guardian има достъп до стаите на INGV в Пиаца Рома, Катания, където денем и нощем 100 италиански учени наблюдават движенията на Етна в опит да обяснят тези скорошни явления.

"Неотдавнашната дейност е част от така наречения фонтан от лава, който е сред нормалните дейности на Етна", казва Салерно. "Това, което наистина е странно, че вулканът се държи като машина, с ритми, които имат почти математическа точност. Ето защо наблюдаваме всеки негов дъх, тътен и трепет през последните месеци."

Информацията, записавана от 150 мониторингови станции, включително камери с топлинни сензори, детектори за газови емисии и сеизмографи, се изпраща в реално време до контролната зала и се излъчва на десетки монитори, които създават впечатление на военна стая в шпионски филм.

"Трябва да си представите тази контролна зала като болница, добавя Салерно. - С десетки лекари, работещи за един и същ пациент - Етна, която през последните седмици проявява особени симптоми. Оттук можем да наблюдаваме пулса му със сеизмографите или дишането му с газовите детектори. "

Неотдавнашните изригвания предизвикаха стрес у хората, живеещи в близост до вулкана, с дъждове от пепел, които застилаха улици, площади и сгради. През последните седмици само в град Жиар са паднали над 12 000 тона пепел. "Това е изключително драматична ситуация, извънредна ситуация", казва Алфио Превитер, служител на съвета. Салерно казва: "Буквално сме погребани и ако това продължи, много градове ще фалират в опита си да премахнат пепелта, което може да струва стотици хиляди евро."

Според италианското законодателство пепелта, събрана от улиците и площадите и смесена с други форми на градски отпадъци, се счита за специален отпадък, което увеличава разходите за нейното изхвърляне. Правилното изхвърляне на кубичен метър вулканична пепел струва около 20 евро.

Салерно обаче, чиято кариера го отведе до Килауеа на Хаваите и вулканите в Централна Америка, обяснява, че ключът към отключването на тайната на необичайно зрелищните изригвания на Етна е именно пепелта от вулкана.

В подземна лаборатория на INGV, Лусия Миралия, на 53 години, геолог и вулканолог, която е изследвала пепелта на Етна под микроскоп през последните 20 години, наскоро прави откритие: "Изучавайки пепелта, паднала през последните дни, забелязахме, че тя отразява това, което вулканолозите наричат ​​"примитивна магма"; тоест магма, която идва от недрата на планината и носи по-голям заряд на газ, което е причината за тези поразително високи фонтани от лава. Този вид прясна магма е виждан и преди, но особеното е, че магмата, която Етна бълва от 16 февруари, е най-примитивната, която съм изучавала през последните 20 години."

Магмата на Етна произхожда от няколко резервоара, разположени на километри под земята. Експерти от INGV изчисляват, че основният резервоар на Етна, а също и най-големият му, е на 12 километра под земята. Сицилианският геофизик Розана Корсаро, която изследва ядрото на Етна от централата на INGV, казва: "Магмата, която изплува при тези неотдавнашни изригвания, изглежда идва от около 10 километра под земята."

Наскоро Етна преминава през период, в който има много ефективен трансфер на магма от дълбоко под повърхността. Югоизточният кратер - който изхвърля лава през последните седмици - досега функционираше като предпазен клапан. Други сценарии обаче не могат да бъдат изключени. "Понякога примитивните изригвания на магма са странични: т.е. когато се появят фрактури отстрани на вулкана и водят до този вид дейност", казва Корсаро. "Възможно е в определен момент този клапан вече да не функционира ефективно. В този случай, ако примитивната магма продължи да се издига на повърхността, може да се образува страничен отвор."

Такива "изригвания по фланговете" са онези, от които вулканолозите се страхуват най-много, тъй като лавата се стича по стените на вулкана, отваряйки фрактури по ниските планини, които рискуват да затрупат градовете отдолу.

Преди 40 години, малко след обяд на 17 март 1981 г., странично изригване отприщи един от най-драматичните потоци от лава в историята на вулкана. За щастие това продължава само няколко дни, но тя зарови гори, домове, улици и железопътни линии, заплашвайки да превърне малкия град Рандацо в нов Помпей. Оценките за общия обем на лавата в този случай са в диапазона от 30 милиона кубически метра.

Но най-разрушителното изригване на фланг се случи през 1669 г., когато лавата, придружена от земетресения, погребва десетки градове и дори достига морето.

"Понастоящем скорошната дейност на вулкана не предполага, че ще има изригване на фланговете", казва Стефано Бранка, директор на INGV в Катания. "Ясно е обаче, че Етна не е чужда на страничните изригвания. Това не е въпрос на риск: странични изригвания ще се случат в даден момент в бъдещето."

"Кога?" добавя той. "Е, само Бог знае кога."