Доц. д-р Стефка Петрова завършва МУ-София. Има две специалности „Хранене и диететика“ и „Токсикология“. Специализира „Хранителна епидемиология“ в Кеймбриджкия университет във Великобритания и ”Информационен мениджмънт в областта на храненето“ в Университета „Емори“ в Атланта, САЩ. Основната област, в която работи, е хранителна епидемиология и хранителна политика. Дългогодишен ръководител е на секция „Хранене” към Центъра по хигиена. Ръководител е на националните проучвания на храненето и хранителния статус на населението в България, на осем международни проекта със СЗО, УНИЦЕФ, Харвардския университет в САЩ,  Европейската комисия, Европейския орган за безопасност на храните. Ръководител е на експертните групи за разработване на национални препоръки за здравословно хранене. Доц. Петрова е национален консултант по хранене, експерт по хранене към Световната здравна организация и Европейската комисия. От 2009 г. е директор на Националния център по опазване на общественото здраве.

 
Наближава пролетният сезон. В края на зимния период имунната ни система е по-слаба поради еднообразното хранене, богато предимно на мазнини и тестени изделия. На какъв хранителен режим можем да заложим, за да подсилим защитните си сили, които тази зима бяха натоварени със справянето срещу няколко грипа?

Действително, чрез храненето си можем да подкрепим имунната си система и възстановителните процеси след прекараните през зимата вирусни и бактериални инфекции.

В отговор на тези инфекции се активира имунната ни система, но функциите на макрофагите и други имунни клетки е свързана с образуването на свободни радикали, които при натрупването си могат да увредят нормалните клетки. От друга страна се отделят вещества – цитокини, стимулиращи възпалителни процеси.

При всички инфекции има увеличаване на процесите на разграждане, специално на белтъците, което води до повишаване на белтъчните загуби в организма. Намаляват и нивата на голям брой витамини и минерали, които участват в имунните функции - витамини А, С, желязо и цинк, както и витамините от В група, имащи значима роля в метаболизма на белтъците и енергията.

Препоръчителни храни за подкрепа на имунната система и възстановителните процеси са храните и напитките с антиоксидантно действие, които включват повечето плодове и зеленчуци,особено тези с тъмнозелен, червен и оранжев цвят. Препоръчителното количество е поне по 400 г на ден. Полезни са и други растителни храни като чесън, кромид и праз лук, съдържащи сулфиди, съединения на сярата, които не само засилват имунитета, но и потискат растежа на микробите и намаляват възпалителните процеси. За да се образуват тези съединения, е необходимо чесънът да се нареже и смачка, лукът и праз лукът да се нарежат и да постоят известно време. Тогава от тях се отделят ензими, които водят до образуването на активните вещества.

Киселото мляко е друг ценен хранителен продукт, който ежедневно трябва да присъства в менюто ни, за да сме здрави и със силен имунитет. Живите млечни бактерии, съдържащи се в млякото, са мощно оръжие за подкрепа на имунната защитна бариера на червата.

Животинските храни, богати на висококачествени белтъци са месото, рибата, млякото и млечните продукти и яйцата, а бобовите храни и ядките са растителни продукти, богати на белтъци. Добре е да консумираме ежедневно поне един представител от белтъчните храни, както за възстановяване на белтъчните загуби, така и за подкрепа на имунитета.

Препоръчително е в храненето да се включва пълнозърнест хляб и пълнозърнести макаронени изделия, които са богати на минерали и витамини, а също и на полезните за здравето растителни влакнини.

През студените месеци намаляваме движението и физическата активност, което се отразява на фигурата ни. Кога е подходящото време за прилагането на диети и какви са съветите Ви в тази насока, за да придобием форма през пролетта?

Пролетта не е подходящ сезон за спазването на много нискокалорийни диети. Въпреки че сме натрупали доста килограми през зимата и през пролетта вече започваме да се готвим за морето, искаме да отслабнем, трябва да се внимава с диетите.

През пролетните месеци пресните плодове и зеленчуци все още са скъпи и затова възможността да се консумират в достатъчно количество не е толкова голяма, колкото през лятото. През зимата има поне портокали, грейпфрут, мандарини, киви. Същият е проблемът и с пресните зеленчуци. Тоест има риск за неадекватно хранене и пазенето на диети за отслабване още повече увеличава риска от хранителни дефицити. Не трябва обаче да чакаме пролетта, за да започнем подходяща диета за намаляване на теглото.

Освен диетата, нужно е да увеличим физическата си активност, един час дневно да правим това, което обичаме – ходене пеш или практикуване на любим спорт.

Колко калории трябва да съдържа една диета, за да бъде, и здравословна, и ефективна?

Важно е да се знае, че няма диета за отслабване, която да съдържа по-малко от 1500 калории и да може да доставя необходимото количество витамини и минерали. Често се използват силно ограничаващи, нискоенергийни диети, чрез които се внасят само около 600-800 калории дневно. Но диетите за отслабване не трябва да са толкова драстични, защото стават опасни за здравето.

От друга страна, ако диетата е повече от 1500 калории, няма да действа по желания начин. Подходящото калорийно съдържание следва да бъде между 1000-1500. За да си набавим всички необходими за организма витамини и минерали е добре да взимаме допълнително хранителни добавки, които съдържат всички витамини и минерали в нормални физиологически количества. Мастно-разтворимите витамини (А, D, Е, К) се нуждаят от известно количество мазнини, за да могат да се усвоят, затова е най-подходящо поливитаминните хранителни добавки да се приемат по време на хранене или непосредствено след хранене.

Как се отразяват диетите на имунитета ни?

Всяко гладуване и всеки хранителен дефицит намалява имунитета. С подлагането на нискокалорийни диети, човек се подлага и на здравни рискове. Ако няма сериозен проблем с теглото, нещата са много по-лесни и плавни, но ако съществува такъв – трябва да се внимава.

Нарушения в имунните функции, обаче, се наблюдават и при висок прием на енергия и мазнини, при затлъстяването.

Какво да включва храненето ни, за да подобрим метаболизма и организмът ни да изхвърли натрупаните токсини?

Ако храненето съдържа всички необходими за организма витамини и минерали, тези метаболитни процеси, чрез които се извършва детоксикацията, ще бъдат ефективни и човек ще може да се освободи от постъпилите в организма токсични вещества по естествен начин.

Дефицитът на витамините и минералите нарушава метаболитните детоксикационни процеси, защото именно те са част от ензимите, които участват във веригата на обезвреждане на постъпилите в организма вредни вещества или тези, които са се образували в хода на техния метаболизъм.

През пролетта излизат зеленчуци, при които има риск да съдържат повече нитрати от допустимото. Трябва ли да се притесняваме от този факт? Как да избираме храната си?

Трябва да се знае, че нитрати могат да се натрупат в зеленчуците не само в резултат на прекомерно торене с изкуствени азотни торове, но и при прекомерно и ненавременно използване на естествена тор.

Не бива обаче да се отказваме от консумацията на зеленчуци, защото може да има риск от по-висок прием на нитрати. С консумацията на плодове и зеленчуци, богати на витамин С или растителни масла и ядки, които съдържат значителни количества витамин Е, се противодейства на вредния здравен ефект на нитратите. Също така, има техники, които намалят количеството на нитратите в зеленчуците.

Нитратите се натрупват предимно в листовите зеленчуци (салати, спанак,  лапад, зелен лук), в кореноплодните зеленчуци като морковите, по повърхността на краставиците. Когато салатата се измие старателно и се остави десетина минути във вода, голяма част от нитратите преминават във водата. Същото се отнася за морковите. Препоръчително е краставиците да се обелват.

При всички случаи, не е доказан вреден ефект на нитратите и нитритите по отношение на ракови, сърдечно-съдови заболявания или други здравни проблеми. Плодовете и зеленчуците съдържат толкова полезни вещества, че даже и да съдържат остатъчни количества нитрати, неблагоприятното им действие просто се елиминира.

През пролетта се повишава честотата на алергичните изяви. Какво следва да бъде храненето на засегнатите, за да не натоварват допълнително организма си с вещества, потенциални алергени?

Действието на алергените в храните не зависи от сезона. Всъщност, има по-голям риск от т.нар. полени, които се получават в резултат на цъфтежа на цветя и дървета. Затова, наистина с храненето можем да повлияем на общото състояние на организма, разбира се, до известна степен, не изцяло. Основното при алергичните реакции, предизвикани от полените, е да се намали контактът с тях.

Една от възможностите за намаляване на реакцията на организма по отношение на алергените е да се консумират храни, богати на антиоксиданти, които имат противоалергично действие. Както вече посочих, това са плодовете и зеленчуците, богати на витамин С и на каротини - всички жълто-оранжеви, червени, тъмно зелени плодове и зеленчуци.

Антиоксиданти са т. нар. фенолни съединения, които се съдържат отново в тъмнозелените плодове и зеленчуци, в цитрусите, в чая, във виното. Витамин Е също има антиоксидантно действие, съставка е на растителните масла и ядките. Тоест, трябва да се стремим да заменим животинските мазнини с растителни. Рибните мазнини също имат антиоксидантно действие.

Интервюто взе: Женя Величкова

Вижте още здравни новини

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase