Знам какво направи миналата вечер

На Льофи, който днес взе шофьорска книжка

Първи сблъсък с полицаи. Никога не правете така...

Начи, като видите, че е позволено да завивате само надясно, завивате само надясно и това е. Колкото и да ви влече лявото...

По някое време снощи, улица Шандор Петьофи.

Огромният знак ще ми избоде и двете очи, обаче аз просто не съм натам! Имам си работа наляво и това е.

Коли няма, само един трамвай, като последна стража, както пеят Щурците.

Изчаквам чинно, дала съм си даже ляв мигач. Нали, да не ме обвини някой, че не спазвам правилника за движение по пътищата.

Няма никаква опасност за никого, което не ме оправдава, но все пак да кажа...

Газ и поемам наляво, доволна от развитието на Вселената и живота като цяло. И таман си помислих, че нещата са се подредили прекрасно, когато от тъмнината пред мен изплува полицай.

Шок, пот, учестен пулс и неистово желание да се напикая на място!

Чувствам се като контрабандист на антики, опиум, босилек и канцерогенно месо. 

Мето Илиянски, Радован Караджич и Че Гевара.

Виждам смътно очертанията на Сливенския затвор, вериги на глезените и въшки в косите.

Електрически стол??? Или вече го правят хуманно, с инжекцийка...

Леле, изсъсквам аз и се обръщам към мацката до мен - сега ще се правиш, че ти е лошо, а тя кима като шантава и изфъфля, че и без това вече й е лошо, няма нужда да се преструва.

Отварям прозореца с апломб и преди силата за сигурност да успее да каже нещо, аз правя пълни самопризнания и подавам китки, за да ме закопчае и да се приключва.

Знам, че направих нарушение, знам!, изплаквам нещастно и гледам като много гладен кокершпаньол. Знаете ги как гледат с онея големи очи.

Е, и аз така.

Той мълчи.

Ама на нея й е много лошо и отиваме в „Пирогов“, продължавам аз, залагайки последователно на двете години обучение по актьорско майсторство в училище, хороскопа ми за деня и пълнолунието в небето от коприна. 

Силата за сигурност все така продължава да мълчи, а въшките отново почват да ми лазят по гръбнака.

Отива две крачки назад и се навежда да погледне Онази-дето-й-е-лошо.

А, тя, о, тя!

Оскар, Златна мечка и два-три Аскеера.

Седи, завалията, на ръба на седалката, и го докарва досущ като член на фамилия Зрънкови, заловен току що да краде кокошки.

Ще си кажеш, че има минимум обострен гастрит, а защо не и изкълчено черво?

Силата гледа нея, гледа мен и заявява тържествено:

Е, па то Пирогов е в обратната посока!

Патко проста, плесвам се аз мислено по тъпата глава. Ти къде си расла? Защо не каза Центъра по трансфузиология? Или Национален център по заразни и паразитни болести???

Съвземам се обаче бързо и серийният убиец в мен заговаря:

Ми... мислех през Петте кьошета да мина, промълвявам притеснено, което е горе-долу еквивалентно на това да кажа, че ще заобиколя през Пазарджик.

Полицаят ме гледа втрещено. Само дето не чукна на дърво и не каза „Да не дава Господ“, ама то е щото нямаше дърво наблизо.

И преди отново да е проговорил, аз се надвесвам през половината прозорец, поглеждам го в строгите очи и с крайно умолителен глас казвам:

А може ли ей там да завия на забраненото и да обърна, може ли, може ли?

Човекът съвсем се шашна, преглътна два пъти и, дарявайки ме с най-съжалителния поглед, който историята на киното е виждала, махна отегчено с ръка и промълви - „Завивай където искаш“.

Тръгна си прегърбен и смазан от живота и неговите странни рожби.

Благодаря, мерси, моля, изчуруликах аз след него в прекрасно "горно ла" и вдигнах котва от местопрестъплението, оставяйки зад себе си един много озадачен служител на реда.

Поуката от историята ли?

Както казах в началото, не завивайте наляво на места, където пише, че може само надясно. 

Това е.    

Още от мен