Проучване разкрива историята и океанските пътешествия на дървото баобаб

Проучване разкрива историята и океанските пътешествия на забележителното дърво баобаб, предаде Ройтерс.

В пейзажа то изглежда по свой характерен начин. Изкривените му клони по време на сухия период са без листа и приличат на преплетени корени, излизащи от дебел ствол - изглеждат така, сякаш някой е изтръгнал дървото от земята.

Оттук идва и едно от прозвищата му - "обърнатото дърво". Произходът и историята на баобаба, който се среща в Мадагаскар и в някои части на Африка и Австралия, са нещо като загадка.

Ново изследване я разрешава на базата на геномни анализи на всички осем признати вида баобаб. Използвани са също екологични и геоложки данни. Така най-после историята на това дърво може да бъде разказана.

Изследователите установяват, че баобабът произхожда от Мадагаскар преди около 21 млн. години и е достигнал до Африка и Австралия през последните около 12 млн. години. Мадагаскар, остров край африканския югоизточен бряг, е важно място за биоразнообразието и дом на множество необичайни представители на флората и фауната.

Две от разновидности на това дърво са изчезнали в Мадагаскар, но не и преди да се установят на други места - в Африка и Австралия, показва проучването.

Историята за това как едно дърво прекосява Индийския океан, за да пусне корени в две далечни дестинации, е драматична, отбелязва Ройтерс. Оказва се, че шушулките със семена от баобаб са преплували от Мадагаскар до континенталната част на Африка, разположена на около 400 км на запад, и до Австралия, която е на повече от 7000 км на изток.

"Почти сигурно е, че растенията са стигнали до Африка и Австралия, плавайки върху салове", казва Тао Ван от ботаническата градина в Ухан, Китай, един от авторите на изследването, публикувано в списание "Нейчър".

"Разпръскването на големи разстояния до Австралия вероятно е било улеснено от течение в Индийския океан, циркулиращо на юг покрай Мадагаскар. Оттам вероятно е взело шушулките на баобаба, преди да се насочи на изток към Австралия и да ги достави там. След това течението поема на север, насочвайки се на запад покрай Мавриций и отново към Африка", добавя Ван.

Баобабите, които се срещат в сухи саванни райони, осигуряват храна, подслон и места за гнездене на диви животни - от пчели и птици до различни бозайници. Плодовете им пък осигуряват ценни хранителни вещества и лекарства за хората, а листата им са подходящи за консумация, отбелязва Ройтерс.

Дърветата произвеждат големи, сладко ухаещи цветове, чийто захарен нектар привлича нощни опрашители, сред които плодови прилепи и вечерници, както и два вида примати - лемури в Мадагаскар и галаго - дребни нощни полумаймуни, в Африка.

Тези дървета "могат да достигнат огромни размери - в зависимост от вида, както на височина, така и в диаметър, и се съобщава, че живеят в продължение на хиляди години. Кореновите им системи също са огромни и се смята, че играят важна екологична роля, като съдействат за забавяне на ерозията на почвата и позволяват рециклирането на хранителни вещества", казва растителният генетик и съавтор на изследването Илия Лийч от лондонската Кралска ботаническа градина "Кю".

Дърветата имат изумителни и отличителни форми на растеж, някои видове с масивни стволове, представляващи кухи цилиндри от нискокачествена дървесина, разклонени с множество пълни с вода живи клетки.

За някои от най-големите и най-стари дървета в Австралия се смята, че съдържат повече от 100 000 литра вода, казва ботаникът и съавтор на изследването Андрю Лийч от университета "Куин Мери" в Лондон.

Те представляват източник на вода за местното население през сухия сезон. Африканските баобаби са уязвими на щети, причинени от слонове, тъй като животните понякога издълбават стволовете им с бивните си, за да получат вода.

Баобабът се е превърнал и в част от фолклора, отбелязва Ройтерс. "Хората от Кафуе в Замбия имат легенда, че четири красиви девойки използвали дървото за сянка и то се влюбило в тях", разказва Ван. "Момичетата обаче се влюбили в хора, дървото изпитало ревност и ги затворило в ствола си, където те са и до днес. Местните казват, че все още могат да бъдат чути - вероятно, защото кухият център действа като някаква звукова камера в някои от дървета", отбелязва ботаникът, цитиран от Ройтерс. (БТА)