Всяка пролет и есен, засега, въртим стрелките на часовника, за да минем от зимно към лятно часово време и обратното. Българските ученици минават през нещо подобно - редовно се налага да свикнат или с по-ранното ставане или пък да приемат, че ще бъдат на училище до късно. Всичко това е заради двусменната система на обучение, въведена у нас преди почти половин век, когато има бум на раждаемостта. Днес обаче има 2 пъти по-ниска раждаемост и двусменната система на обучение е отживелица според специалистите.
Промяната от втора смяна в първия учебен срок в първа смяна във втория обърква децата и е необходимо време за адаптация, подобно на състоянието при смяната на стрелките при лятно или зимно часово време.
Българското Министерство на образованието и науката пък има амбиция да спре практиката да се учи на две смени, пише "24 часа". Не и от следващата учебна година обаче, както първоначално бяха най-смелите планове. В основата на проблема стоят парите - трябват средства за преоборудването на сгради и строежа на нови, за да се поберат всички деца.
10% от училищата в страната, в които сега занятията са на двусменен режим, ще минат на обучение само сутрин още тази есен. Това искат и мнозинството от семействата, показа обществено обсъждане миналата година. Министерството вече се зае да регламентира нарочно изискване, че директорът на училището в сътрудничество с общината създава необходимите условия за полудневната организация на учебния ден, т.е. до обяд.
“Когато децата минават от втора в първа смяна, в първите 2 часа въобще не знаят къде се намират Първата смяна е категорично по-добра. Където има възможност, трябва да се случи”, убеден е Живко Жечев, който е и от двете страни на системата - и родител, и преподавател. Баща е на две малки деца и учител по физическо възпитание в столичното 119-о средно училище “Акад. Михаил Арнаудов”.
Първокласникът му Михаил харесва времето, в което ходи на училище. Като ученик от началния курс той има привилегията да е само в първа смяна, а следобед е занималнята. Малките започват в 8,20. Мишо предпочита да става в 7 ч, но понякога се налага да го будят и по-рано, когато баща му е на работа и двамата трябва да тръгнат заедно към училище. Детето тренира баскетбол и джудо. Ходи и на народни танци, но те са късно и след тях се чувства изморен, та размишлява дали да не се откаже от тях.
"Да си пишеш домашните сутрин, е кофти, времето е ограничено и обикновено не стига, когато имаме 7 часа и аз се прибера след 19 часа, на мен ми остава само да си почина, да напиша 1-2 домашни и да си легна", твърди 5-класникът Калоян Манчев, който от 6 февруари е втора смяна.
И той предпочита първата смяна, режимът съвпадал повече с този на възрастните. "Аз лично имам повече свободно време при първа смяна", категоричен е Калоян. Срещите с приятелите оставял за петък.
След междусрочната ваканция той започва уроците в 13,30 часа и ще се прибира според броя на часовете. Максимумът са 7 часа на ден, тогава ще свършва чак в 19,10 часа.
“Децата трудно могат да организират времето си във втората смяна. Първата смяна има това предимство, че след училище те разполагат с повече време, което да използват. Втората пък ги прави по-организирани”, коментира майката на Калоян Миглена Манчева.
Мерките и сроковете за въвеждане на едносменния режим във всяко населено място се различават според демографската ситуация, материалната база на всички училища в тях и възможностите за разширяването ѝ.
66 училища са заявили, че ще се наложи да дострояват, а в няколко плана е посочено и че ще трябва да изградят освен нови постройки и топла връзка към сегашните сгради, да вдигнат физкултурни салони, допълнителни класни стаи, столови.
Изцяло нови сгради са нужни на 38 училища, показва справка от Министерството на образованието и науката. В 134 ще успеят да минат към уроци на една смяна само с оптимизиране на план-приема. Други 141 се нуждаят първо от преустройства, ремонт и преоборудване на базата.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Не просто купуване на неща: Защо "емоционалната икономика" в Китай е във възход
София, Бургас и Пловдив концентрират най-големия обем чуждестранни инвестиции сред общините
Операция "Спасяването на Виктор Орбан": докъде е готов да стигне Тръмп?
Белият дом подкрепя идеята на НАСА за лунна база, но иска намаление на парите за наука
Глобалният пазар на произведения на изкуството се върна към растежа през 2025 г.
Борислав Михайлов даде реален шанс на вратарите да направят кариера в чужбина
"Олимпиакос" и Везенков стигнаха до върха в Евролигата след победа над АСВЕЛ
Български министър бърза за градския транспорт след дълъг работен ден (+ВИДЕО)
Ивелин Попов ще става шеф, но не на Левски
В Добрич се канят за бой по Левски
ПСЖ крачи към поредната си титла във Франция
Атлетико Мадрид - Барса
Ще има ли ново уволнение? Критични дни за Христо Янев и ЦСКА
Берое - ЦСКА
Любовен хороскоп за 6 – 12 април
„Майка на костите“ от Илария Тути
Солен великденски хляб Casatiello – рецепта от Неапол
Нумерологична прогноза за 4 април
Празнуваме Лазаровден
Таро карта за 4 април, събота
Мачовете и спортът по ТВ днес (4 април)
Виц на деня - 4 април
Времето във Варна на 4 април 2026
ВСУ е домакин на Национално студентско състезание по наказателноправни науки
Честваме Лазаровото Възкресение или Лазаровден
Астронавтите от "Артемис 2" вече са на половината път до Луната
Учени откриха как да затоплим Марс само за 15 години
Астронавтите от Artemis II са изправени пред опасността от слънчева радиация
Откриха най-древния град в света, съществувал преди египетската цивилизация
Космическите центрове за данни на Илън Мъск може да се окажат провал
Алхимия в недрата на Земята: Учени откриха „кухнята“, в която се готви злато
Мистериозни проблясъци близо до Земята: Засечени са през 50-те години на миналия век