Почитаме Свети Четиридесет мъченици

Денят на Свети Четиридесет мъченици, който Българската православна църква почита днес, в нашия календар е свързан с победата на цар Иван Асен Втори над епирския владетел Теодор Комнин, станала на 9 март 1230 година при село Клокотница.

Победителят от битката цар Иван Асен Втори бил тържествено посрещнат от търновските граждани в село Мерданя. В чест на тази среща българският владетел построил в столицата Търново прочутия манастир "Свети четиридесет мъченици", който и сега съществува, припомня БНР.

Д-р Пламен Събев от Регионалния исторически музей във Велико Търново пояснява защо храмът носи името на тези мъченици.

"Денят, когато той постига своята победа, се чества по църковен календар паметта на светители севастийски 40 мъченици. Вярва се, че светците по някакъв начин дават сили и мощ, извършват даже и чудеса, за да може праведният пълководец военен стратег да постигне своята победа Йоан-Асен, според мен, е вярвал, че свети 40 мъченици наистина го покровителстват".

Църквата определя този ден и като празник на четиридесетте войници от арменския полк в римския гарнизон в град Севастия, които след жестоки мъчения умират за своята вяра по време на преследванията на християните от император Линикий през пети век.

Християнските светци са влезли и в народния ни празничен календар, като са дали името на един хубав пролетен празник - "Свети Четирсе", или наричан още Младенци. Той се чества за здраве на децата, най-вече на момчетата, но е и подготовка за настъпването на пролетното равноденствие.

На този ден се месят младенци - обредни хлебчета във формата на кукли, намазани с мед. Те са 40 на брой. Толкова са и пълнените чушки с боб на трапезата, и постните сарми. С 40 залъка и с 40 глътки се приветства небесното светило, което от този ден "се обръща към лятото" и стремително започва да се издига към точката на пролетното слънцестоене.