Финансовият министър Асен Василев не е забранил вътрешното възлагане при процедурата за обществени поръчки. Тук става въпрос за едно огромно изключение от общите правила, което е уредено в закона на база на перфектно въведено европейско законодателство в самото национално българско законодателство. Самият министър на финансите по-скоро е препоръчал на Агенцията по обществените поръчки да издадат едни методически указания, които трябва детайлно да кажат как точно трябва да се прилагат тези нормативни разпоредби за вътрешно възлагане. В тези методически указания, които имат по-скоро инструктивен характер, а не са подзаконов нормативен акт, са изяснени точни хипотези, при които можем да имаме вътрешно възлагане на обществени поръчки. Това заяви д-р Тони Димов, председател на Центъра за оценка на въздействие на законодателството, в предаването “Светът е бизнес” с водещ Ивайло Лаков.

Причината за това действие на финансовия министър, според д-р Тони Димов, е, че българските управляващи доста свободно са си позволявали да възлагат обществените поръчки на вътрешни структури на ведомството, което инициира самата обществена поръчка. Гостът поясни, че законът е доста ясен и на европейско, и на национално ниво, като в него е записано, че когато ведомството, което инициира обществената поръчка, разполага с вътрешна служба, която има капацитет да изпълни поръчката, то това ведомство има правото да не излиза на пазара, а да възложи задачата на вътрешното тяло. Но това става само когато вътрешната служба наистина има капацитета да изпълни обществената поръчка, а не да търси трети подизпълнител, който да я изпълни. Според д-р Димов това е заобикаляне на закона.

“В закона е казано, че публичните ресурси трябва да се разходват по възможно най-прозрачния начин. Единственото изключение на това правило е, когато има вътрешно възлагане на обществената поръчка. Това изключение у нас е превърнато в схема.”

Капацитетът на една вътрешна изпълнителна агенция или служба може да се докаже чрез нейния бекграунд. Това е в случаите, в които вътрешната служба има за задача да наблюдава цял определен сектор и в целия този сектор тя може да бъде определена като най-добрата откъм възможност за изпълнение на дадени задачи.

Но д-р Димов смята, че на практика това, което случва, е, че ведомството създава едно еднолично акционерно дружество, което е изцяло собственост на държавата, в което се наливат публични средства. То няма никакъв капацитет откъм апаратура или човешка сила, то притежава само една куха юридическа регистрация и просто казано - много пари. Това акционерно дружество по “абсолютно непрозрачен начин” подвъзлага на определени фирми задачата да му осигурят нужния капацитет, за да изпълни поръчката, а фирмите подизпълнители получават възнаграждение от държавните средства.

"Това е заобикаляне на закона и злоупотреба с право”, категоричен е експертът.

В ефира на “Светът е бизнес” д-р Тони Димов сподели, че самият той е направил проверка, която е установила, че българското законодателство правилно е имплементирало европейските директиви. Интересното тук е, че европейските законодатели изобщо не са имали като идея, че някой може да търси вратички в този закон, за да разходва непрозрачно публични средства. Тяхната основна загриженост е била в това, че самата изпълнителна агенция, която е натоварена със задачата да изпълни обществената поръчка при едно вътрешно възлагане, може да се отклони от това да предлага характерните за нея публични услуги. Поради тази причина в закона ясно е описано при какви условия може да се възлага обществена поръчка на вътрешна структура.

“Парадоксално, но идеята на вътрешното възлагане е да се спестят пари, а не да се дадат повече. Да има доказателство от страна на публичния сектор, че при нормална процедура за възлагане на обществена поръчка, разходите за нейното изпълнение е щяло да бъдат повече, отколкото при вътрешното възлагане.”, обясни гостът.

Чисто юридически погледнато законът не е нарушен. Но когато се забележи трайна тенденция за такъв тип практика, можем да говорим за заобикаляне на закона. А в случаите, когато говорим за огромни публични средства, може да се говори дори за засягане на текстовете в наказателния кодекс.

По темата за регулаторната законодателна реформа от 2016 г., която имаше за цел да направи българското законодателство по-целесъобразно и по този начин по-лесно да бъдат измервани ефектите от него, д-р Тони Димов заяви, че сме на прага на петата година от тази реформа. Според него след първите пет години от една реформа могат да бъдат отчетени ясните резултати от нея и да се прецени дали политиките вървят в правилната посока. По конкретния казус д-р Димов е на мнение, че досега нищо не е постигнато, а самата реформа е по-скоро симулация на такава.

“Всяко бъдещо решение, което е свързано с въвеждането на законов или подзаконов нормативен акт, следва да е предхождано от предварителна оценка на въздействието, която на базата на факти и доказателство, които са научно доказани и безспорни и така да препоръчва или да отхвърля едно или друго решение.”

Друго, което д-р Димов посочи, е, че всяко бъдещо решение на Народното събрание трябва да бъде предварително обсъдено със своите бъдещи адресанти, за да дадат те своето мнение за евентуалните ефекти от този закон. Чак след анализ и оценка на всички тези фактори би било редно парламентът да вземе решение дали този законов, или подзаконов нормативен акт е подходящ за приемане и въвеждане от изпълнителната власт.

“Регулаторната реформа се е изродила и превърнала в регулаторна аномалия”, допълни гостът.

Д-р Димов поясни, че тази аномалия има два аспекта. Първият е, че според европейските норми законодателната инициатива на изпълнителната власт трябва в пъти надхвърля тази на депутатите в Народното събрание. Причината е, че изпълнителната власт има реален поглед върху функционирането на държавата и проблемите, които хората срещат. Там има 30-дневен срок за обществено обсъждане, както и обсъждане на ниво Министерски съвет между всичките ведомства. При законодателната инициатива на народните представители правилата за анализ и оценка на законопроект са толкова “окастрени”, че парламентът се е превърнал в бързата писта, където лобистки закони могат да минат с изключително малко съпротивление. Според д-р Тони Димов срокът, в който се приемат някой от законопроектите, фактически няма как да включва оценка и анализ на въздействието им.

Вижте повече във видеото на Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase