Милиони непълнолетни момичета по света биват омъжвани насила, макар че в много страни това е забранено със закон.

Някои обаче успяват да се противопоставят на родителите си.

Доклад на УНИЦЕФ сочи, че 10 милиона непълнолетни момичета всяка година биват принуждавани да сключат брак, преди да са навършили 18 години, пише Би Би Си.

През септември известният южноафрикански обществен деец архиепископ Дезмънд Туту, който говори на презентацията на глобалната инициатива Girls Not Brides („Момичетата не са булки“), нарече детските бракове „практика, която лишава милиони момичета от детство, права и чувство за собствено достойнство“.

Аз самата съм родом от Афганистан, пише Нел Хедаят от Би Би Си. И двете ми баби, и леля ми, са били омъжени съвсем млади. В семейството ми се смяташе, че за всички тях омъжването им е било абсолютно нормално и дори щастливо.

Реших да отида в Индия и Бангладеш, където показателят за брой непълнолетни бракове е един от най-високите в света, за да разбера какво е да станеш булка, докато си още дете, продължава Хедаят.

Около 40% от детските бракове в света се сключват именно в Индия. В щата Раджастан в северната част на страната станах свидетел на двойна сватба на две сестри, една от която беше на 6 години, а другата – на 11 години.

Браковете с непълнолетни в Индия са забранени със закон. Всеки, който участва в организирането или провеждането на подобна сватба, дори като гост, дори и да не знае възрастта на младоженеца и младоженката, го заплашват глоба от 100 000 рупии (около 2000 долара) и 2 години затвор. Това обаче явно изобщо не тревожеше нито гостите, които весело танцуваха на тържеството, нито свещеника, който извършваше обреда.

„Мразя правителството за това, че се опитва да ни създава пречки“, оплака се дядото на двете булки. „Винаги сме правили това. Правителството забранява сватбите на непълнолетни деца, но на нас ни е все едно, правили сме ги и ще ги правим“, каза той.

От местната неправителствена организация Динеш Шарма обясниха, че в някои села детските бракове обикновено се подкрепят от цялата общност и изключително рядко някой се обръща към полицията.

Въпреки толкова ранното сключване на бракове в Раджастан младоженецът обикновено не е много по-голям от булката и двамата започват да живеят като мъж и жена, едва когато пораснат, на 15 или 16 години.

Въпреки това ранният брак силно ограничава възможностите им.

Рухмани, която е на 26 години, има две деца. Омъжили са я на 6-годишна възраст, започнала е да живее с мъжа си, когато навършила 15 години.

„Ако се бях омъжила по-късно, щях да се науча да чета и да пиша“, е съкрушена тя. „Ако бях учила, нямаше да трябва да работя в полето под палещото слънце“, казва жената.

Друга непълнолетна булка – Мамта, също се оплаква от липсата на възможност да получи образование, което според нея е щяло да я направи по-независима. Вместо това тя трябва да търпи побоите на мъжа си.

Според изследване на Международния център за изследване на жените (ICRW) в някои индийски щати момичетата, които са омъжени, преди да навършат 18 години, два пъти по-често от по-късно омъжените съобщават за побои или заплахи от страна на мъжете им. 

Ранният брак без съгласието на булката е една от главните пречки за получаване на образование. От малката неправителствена организация Шив Шикша Самити смятат, че момичетата в Раджастан трябва да бъдат убеждавани да се откажат да се омъжват и да продължат да учат.

От организацията са помогнали на 14-годишната Рошан Баирва да намери сили да каже „не“ на родителите си и да поиска да я оставят да ходи на училище.
„Оттогава нито едно момиче в нашето село не се омъжи“, гордо казва Рошан.

Но от Шив Шикша Самити признават, че са успели да убедят семейството на Рошан, само защото наблизо има безплатно средно училище.

В съседен Бангладеш е най-високо равнището на детски бракове в Южна Азия.

Въпреки законовата забрана страната е на 4-о място в света по брой непълнолетни бракове.

В Бангладеш момичетата биват омъжвани скоро след достигане на полова зрялост и обикновено те веднага отиват да живеят в дома на мъжа си.

Сима е на 14 години. Тя е омъжена и от година живее с 19-годишния си мъж. Животът й сега силно се различава от неотдавнашното и безгрижно детство.

„С какво се занимавам, след като се омъжих? Мия съдовете, мета пода, пера дрехите, готвя“, разказва тя.

Сима е бременна в 4-ия месец и явно е уплашена: „Доскоро аз бях дете, а сега самата аз ще имам дете. Това е страшно“, казва тя.

Фарах Кабир, шеф на бангладешкия клон на хуманитарната организация Action Aid, обяснява, че тъй като голяма част от населението на страната живее под прага на бедността, за много семейства е важно да омъжат дъщеря си възможно по-бързо – за мъж, който може да я осигури, дори и да е много по-стар.

Някои момичета в Бангладеш са намерили изход от тази ситуация. Те отиват да работят в текстилната индустрия. Във фабриката получават заплата, която им дава икономическа свобода и възможност да се откажат от ранната сватба.

Мунни е отказала да се омъжи на 13 години и започнала да работи като шивачка. „Не мисля, че родителите ми все още искат да ме омъжват. Те си мислят: Момичето ни сега печели много пари и ни помага“, споделя Мунни.

Независимо дали е ставало дума за безплатно образование или започване на работа, младите жени в Бангладеш са имали нужда от убедителни аргументи за пред родителите си, желаещи дъщеря им да се омъжи възможно по-скоро.

В действителност тези възможности не винаги са достъпни. Докато законите, забраняващи детските бракове, не започнат да се изпълняват строго, над всяко малолетно момиче ще продължи да виси дамоклевият меч на ранното омъжване, заключава Би Би Си.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase