Когато хиляди протестиращи излязоха на улицата миналия месец след изборите в Беларус, властите решиха, че най-правилното решение е да спрат интернета в цялата страна. Навярно те са се надявали, че по този начин демонстрациите ще приключат, но седмици по-късно тълпата по улиците в Минск продължава да расте и да се противопоставя на намерението на Лукашенко да остане на власт.
През последните десетилетия все повече и повече режими свикват да блокират достъпа на гражданите си до интернет, за да прекратят усилията на активистите да комуникират и да се мобилизират. Но едно изследване показва, че подобно на Беларус, този метод рядко има ефект. Всъщност, в повечето случаи ефектът е обратен, а демонстрациите стават по-продължителни, настойчиви и насилствени.
"Рядко виждаме блокиране на мрежите, което да е довело до спад на протестиращите на улицата", казва Ян Ридзак, анализатор в Ranking Digital Rights, организация с нестопанска цел, която насърчава гражданските свободи.
Той и екипът му наскоро публикуват проучване, в което документират какво се е случило с протестните движения в африканските страни, когато правителствата решават да цензурират социалните мрежи или директно да спрат интернета.
Изследването на Ридзак не успява да докаже, че спирането на интернета винаги е свързано с по-агресивни протести, но доказва, че то няма никакъв ефект върху броя на хората, които излизат по улиците. Един от примерите са протестите за етническо неравенство в Етиопия през 2017 г. Тогава правителството блокира достъпа до мрежи, но "напълно се проваля", тъй като броят на протестиращите не намалява и са регистрирани повече сблъсъци.
Eкипът от учени взима под внимание данните за локациите на протеста и дали е имало сблъсъци или не. Но изследователите нямат достъп до информацията какъв е бил броят на протестиращите и каква е била тяхната активност в интернет преди спирането на мрежите.
"Ако върху тези две точки бъде хвърлена повече светлина, то това би било ключово за по-нататъшното обяснение на устойчивостта на протестните движения в лицето на нарушената комуникация, предполага Дебора Браун, старши изследовател и застъпник за дигиталните права в Human Rights Watch.
Тя добавя, че в крайна сметка намесите в мрежите едва ли ще са достатъчни да заглушат активистите.
"Затъмнението не променя това, което хората искат. А те искат да бъдат чути. Те няма да си останат вкъщи, само защото не могат да комуникират помежду си", казва Браун. А Ридзак е на мнение, че протестиращите ще намерят нов начин за комуникация, когато са принудени. В случая с Беларус протестиращите веднага се обърнаха към частни виртуални мрежи VPN и Telegram, когато сайтове като WhatsApp бяха блокирани.
Но ако спирането на интернет не работи, защо правителствата продължават да го използват?
"Те често използват тази тактика в краен случай. Но стратегията е груба и може да доведе до разпространение на слухове и дезинформация по други канали - с непредсказуеми последици", казва Джос Райт, старши научен сътрудник в Оксфордския интернет институт, пред Vice.
Ридзак е съгласен с това твърдение: "Става въпрос за създаване на атмосфера на страх и несигурност. Като пряка демонстрация на власт, изключванията могат да засилят цялостното усещане за хаос в дадена държава или населено място, създавайки нестабилна ситуация, която властите може да се надяват в крайна сметка да им помогне", казва той.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Съд в САЩ осъди Meta по дело за експлоатация на деца и нарушения на безопасността на потребителите
Съвместното предприятие на Honda и Sony спира разработването на електромобили
Прогноза: Без бърз край на войната в Иран петролът може да надскочи върха от 2008 г.
Перспективите за германския бизнес се влошават на фона на войната в Иран
Конкурсът за иновации INNOVISION AWARDS 2026 въвежда 4 нови категории, вече приема кандидатури
OpenAI спира видео генератора Sora
Бебета от застрашения вид планинска горила се родиха в ДР Конго
Кучета нападнаха жена в Момчилград и я вкараха в болница
Цените на горивата: Държавата активира помощта от 20 евро
Късмет за 6 зодии от китайския хороскоп на 26 март
Николай Младенов призова ООН за натиск за разоръжаване на "Хамас"
Влак прегази жена край Стара Загора
Голяма чест! Божидар Саръбоюков получава Почетния знак на Харманли
"Синята мамба" на Веласкес отново хапе лошо
Удар по ЦСКА! Керкез отмъква без пари ключов играч на „червените“
Остро! Божинов попиля от критика Левски и Веласкес
Йоги подкрепи Нагелсман: Кимих трябва да е десен бек на Бундестима
Ливърпул благодари на Салах, а негов съотборник го обяви за най-великия
10-те най-добри маски за коса, които да приготвите още сега
5-те най-подходящи тренировки по време на менопаузата
Б.Т.Р. ще премине през най-големите сцени в страната с Tour 2026
Хитовият турски сериал „Игра на съдбата“ тръгва премиерно от 1 април
Любовен хороскоп за април 2026
Какво се прави на Благовещение
Малена Замфирова се прибира в България през април
Трети пореден ден цената на литър дизел е 1.60 евро, задейства се механизмът за компенсация
Заявленията за гласуване извън страната са двойно повече спрямо предишните избори
Все по-малко опасни отпадъци в контейнерите във Варна
Илияна Йотова: ИИ без нашите букви и без нашите думи е само мъртва машина
Двама състезатели на "Черно море" ще плуват на Multination в Чехия
Илън Мъск с нова амбициозна идея: Петаватов изчислителен клъстер на Луната
Първият космически кораб с ядрен двигател ще полети към Марс през 2028 г.
НАСА превзема Космоса: Агенцията с нови инициативи в посока Луната и Марс
Създадоха самопочистваща се тъкан, която не се нуждае от прах за пране
Краят на МКС: Ще се превърне ли станцията Axiom в мост към комерсиалния космос?
Метеор с тегло един тон избухна над Тексас, хиляди в Хюстън чуха звуковия удар