Когато хиляди протестиращи излязоха на улицата миналия месец след изборите в Беларус, властите решиха, че най-правилното решение е да спрат интернета в цялата страна. Навярно те са се надявали, че по този начин демонстрациите ще приключат, но седмици по-късно тълпата по улиците в Минск продължава да расте и да се противопоставя на намерението на Лукашенко да остане на власт.
През последните десетилетия все повече и повече режими свикват да блокират достъпа на гражданите си до интернет, за да прекратят усилията на активистите да комуникират и да се мобилизират. Но едно изследване показва, че подобно на Беларус, този метод рядко има ефект. Всъщност, в повечето случаи ефектът е обратен, а демонстрациите стават по-продължителни, настойчиви и насилствени.
"Рядко виждаме блокиране на мрежите, което да е довело до спад на протестиращите на улицата", казва Ян Ридзак, анализатор в Ranking Digital Rights, организация с нестопанска цел, която насърчава гражданските свободи.
Той и екипът му наскоро публикуват проучване, в което документират какво се е случило с протестните движения в африканските страни, когато правителствата решават да цензурират социалните мрежи или директно да спрат интернета.
Изследването на Ридзак не успява да докаже, че спирането на интернета винаги е свързано с по-агресивни протести, но доказва, че то няма никакъв ефект върху броя на хората, които излизат по улиците. Един от примерите са протестите за етническо неравенство в Етиопия през 2017 г. Тогава правителството блокира достъпа до мрежи, но "напълно се проваля", тъй като броят на протестиращите не намалява и са регистрирани повече сблъсъци.
Eкипът от учени взима под внимание данните за локациите на протеста и дали е имало сблъсъци или не. Но изследователите нямат достъп до информацията какъв е бил броят на протестиращите и каква е била тяхната активност в интернет преди спирането на мрежите.
"Ако върху тези две точки бъде хвърлена повече светлина, то това би било ключово за по-нататъшното обяснение на устойчивостта на протестните движения в лицето на нарушената комуникация, предполага Дебора Браун, старши изследовател и застъпник за дигиталните права в Human Rights Watch.
Тя добавя, че в крайна сметка намесите в мрежите едва ли ще са достатъчни да заглушат активистите.
"Затъмнението не променя това, което хората искат. А те искат да бъдат чути. Те няма да си останат вкъщи, само защото не могат да комуникират помежду си", казва Браун. А Ридзак е на мнение, че протестиращите ще намерят нов начин за комуникация, когато са принудени. В случая с Беларус протестиращите веднага се обърнаха към частни виртуални мрежи VPN и Telegram, когато сайтове като WhatsApp бяха блокирани.
Но ако спирането на интернет не работи, защо правителствата продължават да го използват?
"Те често използват тази тактика в краен случай. Но стратегията е груба и може да доведе до разпространение на слухове и дезинформация по други канали - с непредсказуеми последици", казва Джос Райт, старши научен сътрудник в Оксфордския интернет институт, пред Vice.
Ридзак е съгласен с това твърдение: "Става въпрос за създаване на атмосфера на страх и несигурност. Като пряка демонстрация на власт, изключванията могат да засилят цялостното усещане за хаос в дадена държава или населено място, създавайки нестабилна ситуация, която властите може да се надяват в крайна сметка да им помогне", казва той.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Д. Тодоров: Инфлацията може да се вдигне между 0,5% и 1% при цена на петрола над 100 долара
Dow Jones се понижи с над 750 пункта в новия си най-лош ден за 2026 г.
BMW се стреми към възстановяване в Китай чрез своята серия Neue Klasse
Тръмп замрази 106-годишен закон в САЩ, за да намали цените на бензина
Най-слабото място на бизнеса у нас са процесите и координацията между екипите
Атаката срещу газово находище в Иран оцвети в червено европейските борси
На днешния църковен празник се молим за любов и здраве в семейството
Времето в четвъртък: Облаци, дъжд и температури до 10 градуса
Хороскоп за зодиите за 19 март: Овните да почиват повече, Стрелците да рискуват
"Ноктите с аерограф" - хит в маникюра за 2026 г.
Освен скъпото гориво: Още един удар по шофьорите на дизелови коли
Спартак Варна – Лудогорец
Рома – Болоня
Програмата в ЛЕ: Рома и Болоня решават всичко в Рим
ВИДЕО: Манчестър Сити – Реал Мадрид
ВИДЕО: Челси – ПСЖ
ВИДЕО: Арсенал – Байер Леверкузен
Нумерологична прогноза за 19 март
Дневен хороскоп за 19 март, четвъртък
Новолуние в Риби на 19 март – мечтаем смело, но не бързаме
Таро карти за април за всяка зодия
Ново начало за 3 зодии на 20 март – пролетното равноденствие
„От семенцето до чинията“ от Мишел Дормъди
Литературно събитие събира над 30 артиста в близо 50 срещи във Варна и страната
Деца се запознаха с интересни легенди от Североизтока
Над 1100 учители се обучиха да използват изкуствен интелект в учебния процес
Пета гимназия е №1 по мини футбол за VIII-X клас в „Ученическа купа Варна 2026“
Има ли риск за овошки тази година?
Живопис, музика на живо и триизмерни прожекции при откриването на изложба във Варна
Рядко явление в Атлантическия океан: Морски гиганти са забелязани на неочаквано място
НАСА с необичаен призив: Снимайте градушките!
Ще се превръщат ли роботите-фермери в тор след края на експлоатацията си?
Мощна магнитна буря ще удари Земята между 19 и 22 март
НАСА планира ежемесечни кацания на Луната през 2027 г.
Възможен ли е извънземен живот на луни, реещи се в мрака на Космоса?