По-малко инциденти на пистите, но повече фрирайдъри в беда

Заради пандемията инцидентите по ски пистите са намалели. За сметка на това акциите за спасяване на фрирайдъри и изгубени туристи са повече от миналата година. Това сочат данните на Планинската спасителна служба.

Пострадалите скиори и сноубордисти по пистите са 2522 през 2018 г., през 2019 г. са 2484, а миналата са малко над 2300. Само за четири дни от началото на годината обаче ПСС проведе 7 акции за спасяване както на скиори и сноубордисти, така и на неподготвени туристи, някои от които са спасени на косъм от смъртта. Увеличената лавинна опасност в последните два месеца прибави допълнителен риск за любителите на високия адреналин.

"Няма да кажа, че хората търсят отдушник в екстремните преживявания заради пандемията, но като цяло има някакъв подобен ефект", коментира пред "Монитор" директорът на Планинската спасителна служба Емил Нешев. Спад в планинските спасителни акции през активния зимен сезон по пистите в района на Рилските езера отчитат и планинските спасители от ПСС към БЧК - Дупница. "Явно пандемията оказва влияние и в тази насока. През уикендите напливът на туристи е огромен, но през делнични дни определено обстановката е по-спокойна. Причината да имаме по-малко инциденти по пистите е, че при нас идват да карат много подготвени скиори", обяви планинският спасител Божидар Джокин.

От началото на активния сезон до този момент там са проведени 15 спасителни акции, 2 са за бедстващи туристи, а останалите 13 са на ски писта - счупени крака, скъсани коленни връзки и различни травми. За сравнение през миналия сезон спасителните акции на отряда от Дупница са били 23. "Все още има скиори, които карат извън обработените терени, имаме няколко случая на улеите", коментира Джонкин.

Последните случаи на търсене и спасяване в рамките на повече от един ден повдигат "вечния" въпрос за планинските застраховки. Оказва се, че нито един застраховател не дава информация колко точно са сключените полици и заради това няма точна статистика.

"За съжаление наистина няма начин да разберем, колко застраховки се правят на година, тъй като никой застраховател не подава такава информация", уточни Емил Нешев.

Помощта в планината струва скъпо и това е така заради разходите за обучението и квалификацията на спасителите, за поддържане в постоянна готовност на отрядите постовете и съоръженията, за материално-техническата база, за защитната екипировка и съоръженията, за медицинските, техническите и енергийните консумативи. Само първичната медицинска помощ в спасителен пост или база на ПСС е 30 лева. За да бъде транспортиран със специални спасителни средства, пострадал трябва да плати 160 лева. Помощта при нещастен случай на ски писта е 400 лева, а при нещастен случай в планината - 557 лв. Акция за търсене струва на спасителите 724 лв., а акция при лавина - 955 лв., тъй като очевидно рискът е най-голям.

Планинската спасителна служба не е на бюджетна издръжка, а се подпомага от държавата чрез БЧК. Спасителите не отказват помощ на никого, но след това си търсят парите от пострадалите. С приходите службата поддържа техническата база, а трудът на планинските спасители продължава да не се заплаща. Само изборът на по-високите лимити на отговорност, например над 5000 лв., покрива разходите по скъпите акции, като например лавинна операция, затова когато туристите купуват застраховка, е редно да се поинтересуват как се покриват разходите при настъпване на застрахователно събитие - някои компании изплащат директно дължимите суми на ПСС, а други изискват пострадалият да плати и му ги възстановяват след това на базата на протокола за застрахователното събитие.