Отдавна не бях ходил във Велико Търново. Може би още от времето, когато нас, пионерчетата, ни водеха на тумби в Царевец. Качваха ни на онези “Чавдар”-и, които сякаш имаха втори ауспух и в купето, и който оцелееше през завоите на Шипченския проход (тук трябва да призная, че съм от Стара Загора), разглеждаше старопрестолния град.

Ние по детски се срамувахме да питаме “Има ли нещо общо между Царевец и думата царевица?”, ама то и без това времената бяха такива, че на подобни фриволни и креативни линкове никой не гледаше с добро око.

Друг е въпросът, че още никой не използваше думата “линк”. Та, примижвахме ние срещу обедното слънце, защото децата не носят слънчеви очила, нали, и ни доскучаваше от цялото това обикаляне по камъните.

Ожаднявахме на всичкото отгоре. Запомняхме най-вече Балдуиновата кула, защото историята там е проста и въздействаща като във филм. А на излизане от средновековната крепост най-много се радвахме на поредния печат в книжката “Стоте национални обекта”.

Още си спомням гротескния стотен обект. Той беше “Образцово АПК по избор”. Така и не стигнах до него. Но ето, че скоро стигнах отново до Велико Търново.

За разходка из Царевец дори и не помислих. Оставям го на японските туристи. Тръгнах из града, жаден за нови впечатления, различни от Къщата с маймунката. И къде мислите, че отидох? В музея на Емилиян Станев.

От трън, та на глог. Звучи налудничаво, но реших, че да вляза доброволно там, без опеката на учителка по литература, е много яко и пичовско. А музеят се оказа много интересен.

Припомних си, ако изобщо някога съм знаел, как е истинското име на писателя.
Вие знаете ли го? Никола. Ето и един въпрос с повишена трудност. Кой актьор е братовчед на Емилиян Станев? Отговор: Георги Георгиев – Гец.

Видяхте ли сега какви интересни неща има по музеите? Много силно впечатление оставя и аудио-визуалната техника в дома. Ако й се направи въглероден анализ, датировката ще е някъде около кончината на твореца, т.е. 1979 година.

Огромните барабани с диапозитиви умиляват и помагат на посетителя да се пренесе по-лесно в епохата, когато са създадени “Чернишка” и “Търновската царица”.

А щракането на барабана е като картечен изстрел срещу новите, безшумни и бездушни технологии, където най-много ще чуеш гузното съскане на някое вентилаторче.

Като споменах “Търновската царица”, веднага искам да се похваля, че открих мястото в Търново, където е заснета финалната сцена. Двата файтона, драматично разделящи пътищата си. Единият нагоре, другият надолу. А Камелия Тодорова беше толкова красива!

Както и да е, оставих музея и неговата консервирана атмосфера, и се впуснах в живия живот. По камерните улички на града, с много пране по балконите, напомнящо италиански неореалистичен филм.

Установих, че организацията на живот в града е на много високо ниво. Има не само домоуправители, но и старши домоуправители. Освен това, в атмосферата на града хармонично се преплитат миналото и настоящето.

Табелката ул. Иванъ Вазовъ, написана по стария правопис, и графитите на младото поколение с активна позиция по въпросите на газираните напитки. За жалост, безсърдечен цензор е изтрил част от надписа и не става ясно какво мислят младите за Пепси-то.

Но пътят напред е начертан. И даже маркиран с червена туристическа маркировка. Представяте ли си? Да живеете в град, който е толкова природосъобразен, че туристическите маршрути започват от самите улици? Град отличник. Пише го дори на пожарните коли.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase