Барозу си замълча за влизането ни в Шенген

Шансовете на България да влезе в Шенген през първата половина на 2011 г. драстично намаляха след дебата за приоритетите на унгарското председателство на ЕС в Европарламента в Страсбург.

Килимът с унгарски карти от Средновековието до Австро-Унгарската империя, постлан в Съвета на ЕС, предизвика по-голям интерес от българо-румънските надежди за Шенген, а президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу пропусна да коментира единствено този от унгарските приоритети.

„Въпросът е силно дискусионен“, призна унгарският премиер и председател на Съвета Виктор Орбан по-късно в Страсбург. Той обясни, че заради кризата Европа е уплашена от поемането на „нови и непредвидими рискове“, а като такива се разглеждат както разширяването на Шенген, така и приемането на нови държави в ЕС. Будапеща иска до юни да подпише договора за членството на Хърватия в ЕС.

„Подходът е негативен, но ние ще се опитаме да го променим и да убедим държавите членки, защото той обрича Европа на загуба на динамизъм“, увери Орбан.

Разширяването на ЕС, както и на Шенгенското споразумение изисква единодушието на страните членки, последвано от одобрението на Европейския парламент.

„Дупката на картата между Унгария и Гърция трябва да изчезне и докато тя е там, унгарците ще се чувстват по-малко привилегировани като европейци“, коментира пред медиите Орбан, визирайки членството на България и Румъния в Шенген.

„Искам румънците да могат да се радват на свободното движение, така както го правят унгарците“, добави премиерът.
 
В Румъния живеят 1,7 млн. етнически унгарци, които са най-голямото национално малцинство.

Унгарското председателство си поставя за цел да подпише до юни договора за членство на Хърватия, както и да вкара България и Румъния в Шенското безвизово пространство.

Случайно или не президентът на ЕК Жозе Мануел Барозу и заместникът му Марош Шевчович обаче пропуснаха да потвърдят волята на Брюксел за унгарските предпочитания.

Двамата коментираха унгарските намерения, но единственият приоритет, заобиколен с мълчание и от двамата беше желанието на София и Букурещ да се присъединят към безвизовото пространство. По време на дебата в парламента, продължил повече от три часа, влизането ни в Шенген беше споменато само от Орбан и от румънския депутат социалист Виктор Бощинару.

В петък работната група за Шенген на Съвета на ЕС не прие доклада за проверката на сухопътната граница на България, която разкри редица недостатъци и поиска допълнителна информация от София за нередностите.
Сред пропуските, открити от експертите на ЕС, които провериха границите с Турция и Сърбия в началото на декември 2010 г., са по-малко от необходимото и недостатъчно квалифицирани гранични инспектори, липса на апаратура за откриване на нелегални емигранти в каросериите на камиони, оголени кабели, течащи покриви, нестандартни печати и други.

ЕС ще изпрати нова проверка в края на март. В същото време експертите потвърдиха готовността на Румъния да се присъедини към Шенген.

Преди заключенията на експертите френският и германският вътрешни министри изпратиха писмо до ЕК и Съвета, в което се настоява България и Румъния да покажат по-категорични резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията, преди да бъде разгледано членството им в европейското безвизово пространство.

Дебатът за унгарското председателство на ЕС в Европарламента беше изцяло превзет от скандала с медийния закон, който изисква регистрация на онлайн медиите, блоговете и читателските форуми и създава медиен съвет с 9-годишен мандат, който се назначава от премиера.

Някои депутати си бяха закачили на банките плакати срещу цензурата, а премиерът Орбан, известен десидент, беше обвинен, че потъпква демокрацията и дори в националпопулизъм.

Той определи атаките срещу медийния закон като обида срещу унгарския народ и обяви, че ще се бори решително срещу опитите страната му да бъде унизявана, а председателството й на ЕС скандализирано.