Световната здравна организация издаде директива към правителствата да се ограничи консумацията на захар и сол. Препоръчителният дневен прием на захар според нея е максимум 25 г, а на сол – 5 г за възрастни (1 ч.л) и 3,5 г за деца.

По данни на Министерство на здравеопазването 70% от хората в България приемат захар и сол в по-високи от препоръчаните количества. Най-солените храни са снаксовете, разтворимите супи, различни сосове и пици. По-голямо количество захар пък се съдържа в някои газирани напитки, бисквити, тестени изделия, сладоледи и шоколади. Една безалкохолна напитка от 1,5 л например съдържа около 200 г захар или почти цяла водна чаша със захар.

Идеята за този закон, който да налага данък върху храни и напитки с повишено съдържание на захар, сол и трансмазнини, дойде още от предишния министър д-р Москов. Тогава бизнесът се възпротиви категорично и законът беше убит в зародиш. Сега се случи същото – дни след обявената от зам.-министър Галин Каменов идея за данък вредни храни МЗ се отказа да преговаря с бизнеса.

По същото време в телевизионно интервю бившият министър на финансите Владислав Горанов заяви, че такъв закон няма да мине с аргумента, че оскъпените с данък храни и напитки ще станат обект на нелегален внос от съседните държави.

Потърсихме за коментар водещия специалист по хранене и диететика проф. Донка Байкова.

Проф. Байкова, кои са вредните храни?

Няма понятие "вредни храни". Определяме ги като здравословни и други с по-ниска хранителна стойност, които са по-нездравословни. В случая говорим за втората група – по-нездравословните храни. Щом са по щандовете на търговската мрежа, в тях няма токсични за организма съставки. Рисковете за здравето възникват при предозиране или при ежедневна прекомерна употреба.

Ето защо от години правителствата се опитват да ограничат употребата на храни, чиито съставки крият риск за здравето на хората при предозиране. Това са храни с големи количества сол, захар и трансмастни киселини. Опит да ограничи тези съставки беше направен и при д-р Москов като здравен министър. Във всички западни страни, в Скандинавските страни, в Канада и САЩ има такса захар. Световната здравна организация препоръча наскоро 25 грама захар като норма за дневен прием на възрастен човек. Това обаче не се харесва на производителите 

Защо според вас Министерство на здравеопазването и в служебния си състав се отказа да преговаря с бизнеса за намаляване количеството на сол и захар в храните и да предлага данък вредни храни?

Защото най-вече производителите на тези храни не са съгласни и атакуват инициаторите на закона по всякакъв начин. Според мен заместник-министърът Галин Каменов не пожела да влезе в битка с бизнеса. А бизнесът е мощен. Той дава рекламите и е влиятелен в обществото. 

Но цялата дискусия за това доколко здравословна е храната, която купуваме,  доведе до стремеж на много от фирмите да реформулират съставите на храните. Това се направи с млечните продукти, създаде се държавен стандарт с добри показатели за съдържание на сол, без трансмазнини, без хидрогенирани мазнини от палмово масло. Имитиращите продукти имат много сол и некачествено палмово масло. Не може една баничка да е направена с имитиращо сирене и да се нарече баница със сирене. Но всъщност така я наричат. С такива продукти се правят и пиците, които нашите деца ядат на улицата. В една пица е вложено цялото количество сол за деня, което децата трябва да консумират. Но те ядат не само пица, но и други прекалено солени храни. Децата прекаляват по същия начин и със захарните и шоколадовите изделия, с газираните напитки.

Явно обществото още не е узряло да осъзнае колко важно е за здравето на всички ни да ядем храни с нормални количества сол и захар.

В какво се изразява рискът за здравето от прекомерната употреба на захар и на сол?

Захарта и солта са съставки, които носят вкуса на храната, но същевременно се влагат в огромни количества в храни с нищожна хранителна стойност. Това означава, че в единица хранителна стойност се съдържат минимално количество жизненоважни есенциални нутриенти – витамини, минерали, антиоксиданти, пълноценни белтъчини и мазнини. Захарта е носител на празни калории, защото 1 г захар носи 4 калории, но няма витамини, минерали, аминокиселини, антиоксиданти и фибри. Тези празни калории водят до свръхтегло.

Освен това захарта повишава секрецията на инсулин и изтощава панкреаса, а с това предразполага към развитие на диабет. Захарта има пряко отношение към стеатозата на черния дроб и към производството на триглицериди. Освен това захарта увеличава нивата на „лошия” холестерол и понижава „добрия” холестерол. Захарта създава и зависимост – хората желаят все повече да консумират захарни изделия, настъпва пристрастяване. Тенденцията е за увеличаване консумацията на захарни и шоколадови изделия. 

Солта представлява натриев хлорид - минерал, който стимулира апетита, храносмилателните ензими и пр. Но когато се предозира, натрият задържа вода в организма, затруднява работата на бъбреците, отделянето на урина. Същевременно намалява нивата на калция в кръвта, което води до извличането на калций от костите и след време до поява на остеопороза. Повишава се и рискът от рак на стомаха, защото в по-големи количества натриевият хлорид създава слой върху лигавицата на стомаха, тя не може да разпознае токсичните агенти, следователно солта се превръща в канцерогенен фактор. Натриевият хлорид е също основен фактор за високите стойности на кръвното налягане.

70% от излишната сол в организма постъпва от технологично преработените храни, които обикновено присъстват в модела на хранене на съвременния българин. Те са вкусни, достъпни, засищащи, но с нищожна хранителна плътност.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase