Луксация на раменната става... ами сега?!

Луксациите на раменната става се разделят главно спрямо посоката, в която се изместват. Предните луксации са най-чести и заемат около 98% от общия брой на раменните луксации. При тях най-често раменната глава се „заклещва” пред гленоидната ямка и под коракоидния израстък на лопатката или под гленоидния израстък. За луксацията при млади пациенти е нужна висока енергия на силата, необходима за преодоляване стабилизиращата функция на здравите капсула, лигаменти и ротаторен маншон. Затова най-често механизмът на увредата е свързан с падане от високо, спортни травми или ПТП. При възрастните пациенти раменната става може да се луксира напред при ниско-енергийни травми, като падане от собствен ръст, поради възрастово обусловените дегенеративни промени в ротаторния маншон.

Долната раменна луксация (нар.още luxatio erecta) се среща изключително рядко (около 0,5% от броя на раменните луксации). Обикновенно е резултат от високо-енергийна травма, при която раменната глава се измества под гленоидната ямка на лопатката и горният крайник се фиксира отведен (абдуциран) в страни около 110 до 160°.

Задните раменни луксации също се срещат рядко (2-4 %). Обикновенно и те са в резултат на висока енергия на травмата. Често причината може да бъде при епилептичен, хипогликемичен, алкохолен припадък или токов удар.

Луксациите на раменната става могат да бъдат съпътсвани от допълнителни увреди.

Още за луксациите на раменната става може да намерите в Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.