автор: Атанас Пеканов

След като последната година беше доминирана основно от Адел, а останалите звезди на комерсиалната сцена бяха също основно от женски пол, поредното бижу се задава на хоризонта. И буди огромни надежди в сърцата на много отчаяни меломани, за които вече Риана, Кейти Пери и Бионсе са едни поомръзнали и поизчерпали се имена. Новата звезда обаче ще впечатли не само вечно търсещите нови лица на сцената, а може да събере вниманието на целия свят в следващите месеци.

Преди да започна  изпълнената си с радост от този страхотен проект статия, ще подчертая, че музиката на тази изпълнителка е дълбока и емоционална и със сигурност много от изпълненията й може да не отговорят на очакванията на много хора да ги впечатли безкрайно от първото слушане.
Дори за мен, след първия път, в който чух двата й водещи за момента сингъла, не беше напълно ясно защо тя събра така бързо любовта на меломаните.

Албумът Born To Die обаче е едно истинско музикално пътуване, което те увлича с невероятния глас на Лана Дел Рей (Lana Del Rey), дълбочината и чувството на всички тракове, сред които вече добре познатите ни "Born To Die" и "Video Games" се вписват чудесно и придобиват съвсем нов смисъл.

25-годишната американка с истинско име Elizabeth Woolridge Grant съчетава в албума си главния си музикален стил – инди поп с още много други видове звучене. "Born To Die" e едновременно безкрайно разнообразен, но също така и емоционално свързан. След вече познатия ни хит Born To Die, започваме с ритмичното и приятно "Off To The Races", минаваме през доста по-бавното и гальовно "Blue Jeans" и стигаме до магичната комбинация от чист модерен поп и тежко, гангстерско звучене на гласа на Лана в "Diet Mountain Dew". Което ясно разкрива защо много от критиците я наричат „гангстерската версия на Нанси Синатра”.

След това идва и прекрасното "National Anthem", напомнящо в началото на "Bittersweet Symphony", но бързо обръщащо се на 180 градуса и лутащо се постоянно между бързите рими и бунтуващия се, извисяващ се припев.

След това идва и душевната изповед в "Dark Paradise", силната любовна балада на албума, както и спиращото дъха поп парче "Radio", което има потенциала да стане приличен хит и сред масите.
Разбира се, емоционален център на албума е "Video Games". Изпълнението, което изстреля певицата в центъра на вниманието на музикалните познавачи и то съвсем заслужено. Галеща ухото песен, пропита с емоция и душевност, посветена на любовта, на разочарованието, на близкия човек и на вярата в него. Текстът е опитимистично любовен, но звученето създава чувство на напрежение, на тъга, и в същото време на радост от красотата и гениалността, съдържащи се в непрестанната битка на магнетичния глас на певицата и блестящото пиано изпълнение. Рядко силна песен, оставяща слушателя в размисъл дълго след своя край, която е напълно неподходяща за днешните масови радиа и телевизии. Тя е направена за да се слуша в обстановката на домашния уют пред камината с любимия човек.

Албумът продължава с "Carmen", "Million Dollar Man", "Summertime Madness", които се движат по същата ос и без да бързат доставят своето послание на слушателя, карат го да се влюби в младата изпълнителка, без дори да трябва да я вижда. Цялата творба завършва с едно последно величествено изпълнение в "This Is What Makes Us Girls", в което отново Лана Дел Рей блести със страхотното съчетание между нейните рими, мелодия и извисяващ се глас.

Като цяло най-характерното за албума Born To Die е неговото отпускащо звучене, което гали сетивата и пренася слушателя в един доста по-спокоен свят по отношение на действията, но също така динамичен от страна на чувствата.

Американката има няколко по-бързи парчета, но истинската й сила и постижение са бавните, прочувствени изпълнения. Албумът й е едно страхотно бижу на музикалния пазар, но дали има нужда да се прочува или не все още ми изглежда спорно.

Тя може да остави голям отпечатък в следващите години, но е важно да се предпази от комерсиализирането на нейните изпълнения и славата, която за талант като нея е неизбежна. Няма да казваме, че тя ще е звездата на 2012 – ще чакаме да се появи нещо още по-добро, както винаги, а заключенията в края на декември.

Но и "Born To Die" e албум достатъчен да доминира цяла една година и достойно може да заеме мястото на проекта на една симпатична и пълничка британка, който излезе преди точно 12 месеца и напълно оправдано завладя музикалния свят.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase