Българските ученици учат най-малко в Европа. Общият брой на задължителните им часове в класовете от I до X включително, приравнени към астрономическите, са 7040. На другия полюс е Ирландия с 11 372 часа. Над 10 000 часа занятия имат децата в Испания, Холандия и Дания. Средната стойност за държавите в Европа е 8617 часа, а повечето страни са в диапазона между 8000 и 9000 часа.
В България най-малко учат първокласниците и второкласниците – съответно 411 и 429 астрономически часа на година. С по няколкостотин часа изостават от връстниците си в много европейски държави също нашите ученици в III, IV, V и VI клас.
Децата тук имат и най-големите ваканции в Европа - средно 91 учебни дни в годината. Повечето от тях са през лятото. През активното учебно време те нямат занятия общо 16 учебни дни. Най-дълго са извън училището българските ученици от I до III клас – общо 108 учебни дни. За IV до VI клас почивката е общо 94 учебни дни. Учениците от VII до XI клас пропускат 79 учебни дни.
За сравнение средно за Европа през учебната 2021-2022 година ваканциите са общо 70 учебни дни, като 20 от тях са разпределени през учебното време. Най-малко почиват учениците в Германия и Дания – съответно 53 и 56 учебни дни в годината. Под средното европейско равнище са още 16 държави. Най-близо до България е Румъния с 85 дни без учебни занятия.
При тази ситуация, съчетана с проблеми в учебните програми и учебниците, не е изненадващо, че повечето български ученици са все по-неподготвени и все по-неконкурентоспособни на своите европейски връстници. Една от причините е, че те не успяват да усвоят и затвърдят учебния материал в училище – нямат достатъчно време за упражнения, работа в групи и по проекти, а родителите им са принудени да плащат за частни уроци.
Ето защо, паралелно с прегледа на учебното съдържание, Министерството на образованието и науката (МОН) разработи няколко варианта за промяна в броя на учебните дни и продължителността на ваканциите през годината. Те са предоставени на синдикатите и работодателите в системата на средното образование. Предстои задълбоченото им обсъждане. Предложенията не включват спортните училища, чиято учебна година е с друг график, както и производствената практика на учениците в професионалните паралелки.
Според първия вариант началото на учебната година остава на 15 септември, а продължителността на учебното време се увеличава с 10 учебни дни за учениците от I до VI клас включително. Ако бъде прието това предложение, занятията на децата от първи до трети клас ще приключват на 15 юни, а на учениците от IV до VI клас – на 30 юни. За останалите випуски графикът не се променя, предава БГНЕС.
Вторият вариант предвижда учебната година да започва на 7 септември за всички ученици, освен за тези в спортните училища, като краят й бъде удължен за учениците от I до VI клас по вече описания начин. При такава ситуация ваканциите за всички ученици ще се увеличат с пет дни и ще бъдат по-равномерно разпределени в рамките на учебното време. МОН смята този вариант за оптимален.
Предложението в третия вариант е началото на учебната година да бъде на 1 септември, а учениците от I до VI клас да учат 10 учебни дни повече през юни по вече описания начин. Тогава би имало 10 допълнителни учебни дни за ваканция за всички ученици, които да се разпределят в рамките на учебното време.
Всеки от разработените три варианта изисква промяна в нормативната уредба. Тя ще бъде направена, след като всички предложения бъдат подложени на широко обществено обсъждане със социалните партньори и с другите заинтересовани страни. Дискусиите ще включат и всички свързани въпроси като климатизация на класните стаи, ефектите върху туристическия сектор и др.
Учебната 2022-2023 г. ще започне на 15 септември, както досега, независимо кой от предложените варианти бъде избран, заявяват от просветното министерство.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Кризата в Близкия изток хвърля сянка върху пазара на луксозни автомобили
АЦБ ще обсъди с банките рисковете около новия AI модел на Anthropic
Прибалтика излиза с единна позиция срещу Русия
Политиките на Тръмп и възходът на Китай заплашват фармацевтичния сектор на Европа
Залогът на Индия относно ядрената енергия започва да се отплаща
Нидерландия одобри употребата на системата за подпомагане на водача на Tesla
МВР хвана близо 50 пияни или дрогирани шофьори на Разпети петък
Кандев: Хванаха мъж с 12 хил. евро в пояса, предназначени за купуване на гласове
Обедна емисия
Болестта на Паркинсон - първи симптоми и промени
За 4 зодии 2026 г. ще предложи значими пътувания в чужбина
Японец минал през ЦСКА си уреди любопитен трансфер
Национал на България със загуба в Тунис
Хулио Веласкес каза как Левски ще тресне ЦСКА
Мария Лиман
Уникален успех: Изабелла Шиникова е на финал в Египет
Мачовете по телевизията днес, 11 април
Дневен хороскоп за 12 април, неделя
Задължителни ястия за Великден
Седмична нумерологична прогноза за 13 – 19 април
Любовен хороскоп за 13 – 19 април
Нумерологична прогноза за 11 април
Чай от бяла бреза – при целулит и ставни болки
Хванаха за ден 48 шофьори с алкохол или наркотици
Мъж скри 12 хиляди евро в пояса, били за покупка на гласове
Какво ще бъде времето в неделя?
74-годишен мъж загина при пожар в добричко село
Стотици се сбогуваха с Янка Рупкина
С новите скафандри на НАСА астронавтите могат да оцелеят до 6 дни след авария
Астронавтите от „Артемида II“ се завърнаха на Земята след рекордна мисия до Луната
Скрит процес във водите на океаните затопля Земята
Нов екипаж от милиметрови червеи ще лети към МКС с важна мисия
Сателитни данни разкриват неочаквани факти за Земята
Има опасност за астронавтите от „Артемида II“ при навлизане в земната атмосфера