В една държавна вечер след парламентарните избори през декември 2011 г. популярният блогър Алексей Навални оглави митинг на хиляди гневни московчани, които се обявиха против крещящите масови измами в избирателните секции из руската столица. След месеци на протести изглеждаше, че промяната е неизбежна. Но сега, пет години по-късно, Навални е само зрител, който наблюдава отстрани кампанията за парламентарните избори, а неговата "Партия на прогреса" не бе допусната до участие, пише Асошиейтед прес.

Изборите на 18 септември предлагат малко възможности за избор пред гласоподавателите в големите градове, надигнали през 2011 г. глас, който потъна в националистическата еуфория след анексирането на Крим през 2014 г. Очаква се "Единна Русия" на президента Владимир Путин и три псевдоопозиционни партии, които се подиграват на протестиращите, отново да доминират в изборите. В тях ще бъдат разпределени 450-те места в Държавната дума - долната камара на руския парламент. Путин, който се радва на висок рейтинг, няма да се бори за своето преизбиране до 2018 г., когато изтича настоящият му мандат.

"Хората искат нещо ново, но им се предлагат същите неща като през 1995 г.", казва за Асошиейтед прес Навални в офиса си в южен район на Москва. "Аз искам да се кандидатирам, убеден съм, че ще вляза (в парламента), но не бяхме допуснати", добавя той.

От 2011 г. насам Навални беше обект на няколко ареста, очерняща кампания в държавните медии и две криминални дела - с цел възмездие според мнозина, в резултат на които той получи условна присъда и забрана да се кандидатира за публични постове със срок най-малко до средата на 2018 г. Преди първата осъдителна присъда през 2013 г. 40-годишният юрист се кандидатира за кмет на Москва и спечели една трета от гласовете - поразително постижение предвид това, че той нямаше достъп до телевизията и агитационни плакати по улиците.

Тъй като на Навални бе наложена забрана за кандидатиране, негови приближени попълваха на четири пъти купища документи, за да регистрират партия, след което близо година по-късно регистрацията бе отменена официално заради неспазен краен срок. Това оставя на опозиционно мислещите гласоподаватели избора между две партии, които открито говорят против Кремъл: Партията за народна свобода (ПАРНАС) на бившия премиер Михаил Касянов и "Яблоко".

Четиридесет и осем годишната Любов Озерова, пропътувала 120 км, за да присъства на последния митинг на ПАРНАС в Москва, казва, че е вярвала на Путин, докато неговата външна политика - анексирането на Крим и намесата в Източна Украйна - е започнала да вреди на икономиката, обръщайки почти непрекъсвалия в продължение на десетилетие растеж. Тя смята, че повечето хора в нейния град вероятно няма да гласуват. "Хората вече нямат вяра в нищо", казва тя. "Повечето хора са прекалено заети със собствените си проблеми."

Алексей Макаркин от московския Център за политически технологии казва, че настроенията у такива гласоподаватели произтичат от несбъднатите очаквания. "През 2011 г. хората се вдигнаха на протест, но за обикновените хора нищо не се промени."

Водещите кандидати на ПАРНАС представляват странна смесица като за либерална партия. Сред тях са професорът по история Андрей Зубов - монархист, който иска за национален химн песен от времето на царизма, и блогърът националист Вячеслав Малцев, който се оплаква от голямата разлика в доходите и корупцията и така привлича по 100 хиляди гледания на всекидневните си видеоблогове.

Малцев говори за текущи събития с маниера на човек, който яде кисели краставички и пие водка със съседа си. Всяка от програмите на 52-годишния бивш член на регионален съвет започва с обявяването на обратно броене до деня, в който той смята, че ще започне следващата руска революция. Заради предишни антисемитски изказвания на Малцев ръководството на ПАРНАС бе подложено на критика за това, че го бе поставило на второ място в партийната си листа.

Председателят на ПАРНАС Касянов очаква Малцев да отмъкне гласове от популистките партии, които критикуват правителството, но се въздържат да атакуват Путин. Рискът е в това, че дръзки фигури като Малцев може да отблъснат избирателите от либералното ядро на ПАРНАС. "Това е риск, който трябваше да поемем, за да спечелим по-широк фронт на подкрепа", казва за АП Касянов.

Участията на Малцев в телевизионни дебати изведнъж станаха хит в социалните медии. В тях той оприличава режима на Путин със заболяване и по-точно с "продължителна гонорея". В качеството си на политически аутсайдер от регионите Малцев помага на ПАРНАС за отвличане на вниманието от Касянов, когото прокремълски активисти смятат за корумпиран бюрократ и шпионин на Запада.

През август прокремълски активисти нападнаха Касянов край предизборна проява в Южна Русия. През февруари група мъже отправиха към него заплахи в московски ресторант и размазаха торта в лицето му. Никой не бе арестуван и при двата случая. А Касянов казва, че вече почти е привикнал към нападенията. "Все пак за другите кандидати това е нещо ново, те се тревожат и са загрижени, но разбират, че това е доказателство, че ние говорим истината и че сме единствените, от които Кремъл се бои", казва той.

През годините Путин изгради политическа система, която включва управляващата "Единна Русия", както и Комунистическата партия, Либералдемократическата партия и партията "Справедлива Русия". Последните три се самоназовават опозиционни, когато водят предизборни кампании, но никога не дръзват да критикуват публично Путин. А когато дойде време за непопулярни закони, инициирани от Кремъл, тези партии почти винаги гласуват "за".

"Градските избиратели нямат представители в Думата, а биха желали да имат, но тази коварна система на Кремъл прави така, че даже и да няма фалшификация на вота, ние пак няма да сме представени", казва Навални.

"Яблоко", основана през 1993 г. от икономиста Григорий Явлински и двама негови приближени, бе донякъде част от тази система. "Яблоко" никога не е стигала толкова далеч в персоналните си атаки към Путин, както Навални. "Яблоко" отказа да обедини силите си с ПАРНАС за тази кампания с мотива да не прави "коалиция с националисти и фашисти", казва Явлински, визирайки ясно Малцев. На въпрос защото същите стари лица се появяват в тази кампания, вкл. и той самият, Явлински казва, че "ако няма независима телевизия в тази страна, е много трудно да представиш нови политици".

Политически анализатори казват, че истинската причина е в това, че избирателите не искат нови лица. "Сред мнозинството избиратели няма търсене за нови лица, особено след Крим и 2014-а", казва политологът Макаркин. "Повечето хора просто седят и гледат и се боят от промяна. Има усещане за депресия и изтощение, което има пряко отражение върху избирателите, избирателната активност и интереса към политиката и политиците."

Проучване на социологическата агенция "Левада" през август показа, че 62 процента от руснаците казват, че не вярват изборите за Държавна дума да могат да променят нещата. В знак на безпокойството на Кремъл от констатациите на "Левада", сред които са и спад в рейтинга на "Единна Русия", социологическата агенция беше обявена за "чуждестранен агент" - клеймо, което рано или късно ще доведе до нейното закриване. 

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase