Две събития на световната сцена от последните месеци очертаха големи въпросителни знаци върху знамената на ЕС и НАТО. Решението на мнозинството британци за напускане на ЕС и избирането на Доналд Тръмп за следващ президент на САЩ предполагат най-малкото преосмисляне на двете международни организации.

Ако британското правителство наистина последва волята на повечето избиратели и подаде заявка за напускане, това би довело до първото свиване на ЕС от 31 години. През 1985 г. Гренландия се оттегли от ЕС и оттогава Общността само се разширяваше. Решението на британците, освен всичко останало, накърни образа на ЕС като място, на което всеки иска да бъде.

Нанесената политическа щета засега изглежда непреодолима, особено заради впечатлението, че ЕС се разширява към непрестижния Изток, но се свива откъм престижния Запад. Все по-отчетливи стават гласовете този процес да продължи догодина - с изборите в евроскептичната Холандия и в заплашената от триумф на националистите Франция.

Колосът на европейската стабилност Германия също е изправена пред избори догодина, които неизбежно ще преминат през оценката на гражданите за правителствената политика за миграцията. Канцлерът Ангела Меркел успя с действията си в тази област да внесе допълнително разделение в ЕС, изразено особено в съпротивата на Централна и Източна Европа да приемат мигранти в безогледни пропорции, поканени от Берлин.

Поставени едновременно под заплахата от тероризма и миграционните потоци, навлизащи от Сирия, Ирак и Афганистан, подстрекателното поведение на Москва, проблемите с второто поколение имигранти от Мароко и Алжир, ЕС и НАТО трябва да обърнат нова страница, за да оцелеят такива, каквито ги знаем. Схемата с предизвикателствата се усложнява допълнително от поведението на турските власти след опита за преврат от юли.

В предизборните си изяви новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп настоя държавите от алианса да повишат разходите си за отбрана, тъй като сега Вашингтон осигурява 70 процента от силите на организацията. Тръмп допусна, че НАТО може да запази съществуването си и дори името си, но трябва да промени същността си, като предприеме енергична борба с терористите.

Тези изявления на Тръмп предизвикаха очакването, че той може да продължи да пише история с разтрогването на Вашингтонския договор от 1949 г. или поне с отмяната на чл. 5 за колективна отбрана.

Досега единственият път, когато чл. 5 бе приложен, бе в защита на САЩ след атентатите от 11 септември 2001 година. Същевременно статистиката сочи, че държавите от пакта изпълняват целите за постепенно достигане на разходи за отбрана, равни на два процента от техния БВП.

Преди няколко месеца Тръмп нарече Брюксел "адска дупка", а през април догодина ще трябва да пристигне тук за срещи с ръководството на ЕС и колегите си от НАТО. Водещи фигури в ЕС бяха силно скептични към посланията му преди изборите, но скоро двете страни, които очевидно не са във възхита една от друга, ще трябва да се сработят.

Дни след избора на Тръмп председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обяви сред първостепенните задачи на ЕС обособяването на европейска отбрана. Месец по-късно бе изяснено, че Юнкер няма предвид (засега) създаване на европейска армия, а въвеждане на лостове за насърчаване на отбранителните разработки и уеднаквяване на европейското военно оборудване. В последвалите официални изявления на ЕК бе уточнено, че тези намерения няма да повтарят НАТО, а целят да укрепят допълнително алианса.

Колкото до по-дребните политически интриги и след решението за оттегляне на председателя на Европейския парламент Мартин Шулц, вече се говори за имплозия на управлявалото досега ЕС мнозинство. В следващите месеци предстоят маневри, с които да бъдат определени нови председатели на ЕП и на Европейския съвет. Опровергани до ново изявление остават доскорошните намерения на Юнкер да подаде оставка.

ЕС посреща Новата година с възстановени граници в Шенген заради миграционния наплив (пет държави по споразумението продължават проверките на пътуващите), с липса на действително съгласие по въпросите за миграцията и с тежки вътрешни институционални задачи. Напълно открит стои въпросът дали и как ще се осъществи раздялата с Великобритания. Ако преговорите с Лондон не бъдат водени добре, британците може да отвърнат с отказ да участват в отбраната на Европа, предвижда анализ, представен наскоро от НАТО. В същия текст се отчитат все по-трудните отношения на Брюксел с Анкара и възможността това да засегне работата в пакта.

Новата година ще покаже дали турският президент Реджеп Ердоган би изпълнил заплахата си да отвори пътя на запад за поне два милиона мигранти, прокудени от опитите за демократизиране на Близкия изток с помощта на оръжие, доставяно от Запада. В следващите месеци може би ще стане известно дали ще има последствия по резолюцията на ЕП за замразяване на преговорите с Анкара за членство в ЕС.

В Новата година ЕС и НАТО ще продължат да търсят решения по въпроси, възникнали точно преди сто години след разчертаването от Великобритания и Франция с прави линии по картата на Близкия изток. Разпадът на Османската империя и рисуването по картата на нови държави в региона тогава дават отраженията си до днес. Изглежда вероятно дневният ред в Брюксел догодина да бъде повлиян, а може би дори оформен, от събитията в оставената в свободно падане Сирия, както и в Ирак, Афганистан, Либия, "освободени" с усилията на НАТО.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase