Борисов: Няма да се дам на комунистите

А ВИЕ В СИК НЕ СТЕ ЛИ ХРАНИЛИ ПРАСЕТАТА С ХОРА ДРУГАРЮ ***? отговор Сигнализирай

сигурно е разплакал аудиторията от умиление особено ако са му чели биографията отговор Сигнализирай

чакайте малко бе.... нали тоя човек е напуснал мвр защото е отказал да скъса червения си партиен билет. отговор Сигнализирай

Мутрите не подават оставка,те си отиват по друг начин...и човека на СИК ще си отиде.Въпрос на време.БКП и ДС създадоха СИК,те и ще го "закрият" Тиквата реве защото е наясно с нещата... отговор Сигнализирай

Вече приемаме за нещо напълно нормално водещата новина на повечето големи телевизии да е свързана с автомобилна катастрофа или смърт след битов скандал. Националните медии отразяват трагедиите на живо и изпращат цели екипи, за да ни информират, че два тира са се сблъскали, като вината е на първия, защото шофьорът му карал с превишена скорост. Съобщението обикновено се прави от репортер, който изглежда като човек, отразяващ войната в Либия и всеки момент до него ще падне бомба. След това темата се разширява и друг репортер интервюира катаджия, който говори по принцип за автомобилните катастрофи и последствията от тях. Когато свършат преките включвания, водещите от студиото изчитат и статистика, която винаги е тревожна и показва, че и през тази година катастрофите са се увеличили. Цялата медийна операция трае десетина минути. След това следват някакви политически новини, като за повечето от тях дори няма репортажи.Нали все пак репортерите са обикаляли градове, села и пътища, за да съобщят в края на деня на уважаемите зрители колко души са загинали от насилствена смърт, колко от катастрофи и колко са ранените при избухването на селски казан за ракия например.В дългата черна хроника често участват и любимите на повечето телевизии почернени майки. Това са жени, които биват снимани по време на погребенията на децата си, а изключителните репортери им задават фундаментални въпроси, като как се чувствате и какво ще кажете на виновника за смъртта на детето ви. Така големите медии съпреживяват трагедията на обикновения човек и демонстрират своята съпричастност към нея. Същата съпричастност, която превръща страдащите хора в обект на най-обикновен сеир, с който новинарските емисии опитват да гонят висок рейтинг.Пак повтарям черната хроника, която се представя като водеща новина, заема почти половината от цялата новинарска емисия. После набързо минават кризата, мерките на правителството срещу нея и други дребнотемия, а най-накрая идват и световните новини. Те често пъти засягат милиони, а понякога и десетки милиони човешки същества. За хората, които правят българските новини обаче, външните новини са маловажни и трябва да се излъчват малко преди прогнозата за времето.Колкото и в журналистиката да няма правила, все пак едно от тях, по което работят световните медии, е, че водещата новина е тази, която засяга най-много хора, а не онази, според която два тира са се сблъскали на някой окаян български път. Сблъсъкът между два тира, първо, не е новина, защото се случва през ден, и второ, засяга не повече от тридесетина души. Само че 2 милиона стоят пред телевизорите си и наблюдават пряко смачканите тирове и чакат да видят какво ще отговорят почернените майки.Така например повечето български национални телевизии пропуснаха фалита на Португалия и отказаха категорично да се занимават с финансовите проблеми на Испания. Тези два далечни проблема засягат пряко и България, защото като член на ЕС и кандидат-член на пакта Евро плюс страната ни може да се окаже донор на някои доста по-развити страни от нея. Да не говорим, че влошаването на икономиката на която и да е от европейските държави отлага така чаканото българско излизане от кризата с още няколко месеца, а понякога и с няколко години. Само че българските зрители не знаят за това. Добре информирани са обаче за случилото се на пътя между Горно и Долно Нанадолнище, както и за криминалната дейност на някакъв пазарджишки извратеняк.Българските новини се раздвижват международно само ако бъде убит Осама бин Ладен. Тогава всички телевизии включват пряко арабиста проф. Владимир Чуков, който изглежда е единственият им прозорец към арабския свят. Проф. Чуков, разбира се, няма вина за това, че е единственият човек, когото българските телевизии свързват с арабския свят. Той обяснява общата картина и посреща следващия жаден за знания телевизионен екип, който винаги му задава същите въпроси като предишния. Основният въпрос, разбира се, е с какво ще бъде засегната България от цялата ситуация, а отговорът на арабиста е, че с нищо няма да бъде засегната, но е добре да се внимава. После проф. Чуков започва да се готви за участие в сутрешните блокове, във вечерните предавания, а през уикенда участва и в обзорните политически предавания.Но да се върнем към новините. След проф. Чуков започват преки включвания на репортера, който наблюдава ситуацията в арабския свят. Той стои в едното студио, а от друго студио водещата на емисията му задава написани от редакторите си въпроси. И до днес не мога да разбера, защо поне не поканят репортера в своето студио и каква е целта на тези директни включвания от съседната стая. Иначе репортерът не казва нищо ново, защото просто рецитира написан текст, свален от новинарските сайтове.Ясно е, че българските телевизии трудно могат да бъдат сравнявани със световните медии, а и от подобно сравнение няма голям смисъл. Би Ти Ви и Би Би Си живеят на различни планети и никога няма да се срещнат. Не е важно за колко катастрофи ще ни информира Ани Салич. Проблемът е, че голяма част от зрителите на тези телевизии разбират какво се случва в страната им именно от новинарските емисии. По този начин милиони българи си мислят, че най-важното събитие за деня е катастрофата между два тира. Това обаче не е така, защото през деня са се случили много по-важни неща, които засягат пряко или косвено далеч повече хора от пострадалите при катастрофата.Искам да кажа, че ни лъжат. Катастрофите по пътищата не са най-важното, когато страната се управлява от Бойко Борисов. Всеки ден на това управление е скандален и ако имаше свободни медии, този човек щеше да бъде свален от поста си още преди една година. Трябва да признаем, че 21 години след падането на комунизма в повечето от българските медии има цензура, а новинарските емисии са полезни почти толкова, колкото бяха полезни емисиите на държавната телевизия, докато България се управляваше от Тодор Живков. А това наистина е голям проблем. Защото когато нямаме реална представа за случващото се около нас, сме обречени да грешим и да обличаме в демократичен избор всяка прищявка на българските медийни манипулатори. отговор Сигнализирай