Експерт: Епидемията от ебола е най-тежката досега

Докато броят на потвърдените случаи на ебола в Демократична република Конго надхвърля 1000, малцина са хората, които наблюдават тези стряскащи цифри с толкова задълбочени познания и сериозно отношение, колкото Саймън Мардел. През последните три десетилетия този 69-годишен консултант по спешна медицина към Националната здравна служба (NHS) е бил на предна линия при най-тежките епидемии от ебола в света.

Докато днес медицинските екипи са облечени в няколко слоя задушаващи предпазни костюми, ограничаващи престоя им в изолационните отделения до максимум 40 минути, то когато д-р Мардел за първи път се включва в борбата с епидемията в Гулу, Северна Уганда, през 2000 г. (най-тежката в историята до онзи момент), той и колегите му са носили единствено хирургически маски, престилки, ръкавици и предпазни средства за очите, като са работили на смени от по 12 часа.

Именно този близък и продължителен контакт с пациентите му е дал рядко срещано клинично разбиране за ебола и за жестокостта на болестта, която крие най-голям риск именно за онези, които полагат грижи за умиращите.

По време на епидемията през 2000 г. например загиват повече от 20 колеги на д-р Мардел. Последният от тях е д-р Матю Луквия, уважаваният главен лекар на болницата, в която работи д-р Мардел. След като д-р Луквия започва да се чувства зле, д-р Мардел го преглежда и двамата установяват наличието на характерни отоци по глезените - признак, за който вече знаят, че е ранен симптом на тежка инфекция.

С напредването на болестта пациентите страдат от силно повръщане и диария, което води до тежка дехидратация и опасна отпадналост. Вирусът предизвиква възпалителни процеси в целия организъм, които могат да доведат до пропускливост на кръвоносните съдове и рязък спад на кръвното налягане. Впоследствие жизненоважни органи, включително черният дроб и бъбреците, започват да отказват. В някои случаи вътрешните кръвоизливи задълбочават уврежданията – именно тогава се наблюдават ужасяващите гледки на жертви на ебола, кървящи от очите. В крайна сметка обаче фатална се оказва комбинацията от дехидратация, колапс на кръвообращението и полиорганна недостатъчност, пише The Independent.

Човек, починал от ебола, остава силно заразен, тъй като вирусът може да се задържи в телесните течности и след смъртта. Именно поради тази причина специално обучени екипи прилагат строги защитни мерки при работата с телата на починалите и тяхното погребване.

Накрая д-р Мардел се грижи за своя приятел в импровизирано отделение за интензивно лечение, което сам е помогнал да се изгради, преди пациентът му в крайна сметка да загуби битката с вируса. 

Последните данни от Министерството на здравеопазването на Конго показват, че към неделя са регистрирани 2473 случая на заболяването, а 999 души са починали, като сред тях са множество здравни работници и трима доброволци от Конгоанския червен кръст. Световната здравна организация обяви ситуацията за извънредна за общественото здраве от "международно значение“.

Епидемията вероятно е започнала през януари

Още преди месеци хуманитарни организации изразиха опасения, че може да има много повече неоткрити случаи, тъй като епидемията вероятно е започнала през януари и се е разпространявала безпрепятствено в продължение на няколко месеца, преди официално да бъде потвърдена от Министерството на здравеопазването на ДР Конго на 15 май. Настоящата епидемия например се пренесе в съседна Уганда преди месец, но за щастие последният потвърден пациент с ебола в страната беше изписан в четвъртък, след като два поредни теста за вируса дадоха отрицателен резултат.

Здравните власти съобщиха, че хуманитарен работник е под наблюдение в болница в Лондон след възможен контакт с вируса ебола в ДР Конго.

Възможни случаи бяха установени също в Бразилия и Италия, но впоследствие здравните власти и в двете страни изключиха наличието на болестта. Ситуацията се усложнява и от нападения срещу лечебни заведения, подклаждани от дезинформация в социалните мрежи, което кара хората да избягват болниците и другите здравни служби.

Тъй като последната епидемия е предизвикана от редкия щам Bundibugyo, срещу който няма ваксина, съществуват опасения, че тя може да надхвърли мащабите на епидемията в Западна Африка от 2014–2015 г., отнела живота на над 11 хиляди души. Д-р Мардел, който по време на онази епидемия е работил като координатор по клиничните случаи към СЗО в Сиера Леоне, описва наблюдаването на настоящата трагедия като "гледане на влакова катастрофа на забавен каданс“.

Особено тревожно според него е липсата на яснота относно реалния мащаб на настоящата епидемия, както и обхвата и скоростта на разпространението ѝ чрез неоткрити случаи. "Смея да твърдя, че ситуацията може да се окаже безпрецедентна. Думите, които никой епидемиолог не би искал да чуе, са "неразпознати вериги на предаване на заразата“, споделя лекарят.

Участието на д-р Мардел в справянето с настоящата епидемия е косвено. Той се е пенсионирал от постоянната си длъжност в Националната здравна служба (NHS) преди месец и понастоящем работи като консултант по спешна медицина на временни договори в Северна Англия. 

Но дори наблюдавайки ситуацията в Централна Африка от дома си, той вижда достатъчно прилики с грешките от предишни епидемии - най-вече по отношение на пропуските в проследяването на случаите и лошия контрол на инфекциите. Здравният експерт се опасява, че тази епидемия може да се окаже най-тежката досега. "Притеснявам се, че много от поуките не са усвоени“, казва той.