Кое е скритото родопско екосъкровище?

В навечерието на Международния ден на влажните зони разказваме за неземно красивите Чаирски езера – седем водоема в Западните Родопи между селата Триград и Мугла, които притежават статут на защитени торфища. Разположени на надморска височина от 1360 до 1460 м, те са потънали в причудлива растителност сред изобилие от чиста родопска вода. Датирани в епохата на кватернера, езерата са се образували над десния бряг на река Чаирска, а торфените острови пазят редки растителни видове.

Торфищата – пазители на природни богатства

Торфът се образува в продължение на хиляди години при безкисклородни условия и висока влажност и представлява неразградена растителност, превърнала се в среда за живот на торфени мъхове и други растителни видове. Според Диана Копански от Програмата на ООН за околната среда „торфищата са древни въглеродни депа, предлагащи убежище на мигриращи птици, рядка флора и фауна и уникално биоразнообразие“ .

У нас торфищата заемат 800-900 хектара или едва 0,1% от територията на страната и са местообитания на над 200 вида семенни и спорови растения и на над 120 вида мъхове.

Безценен природен феномен

Чаирските езера са естествени свлачищни езера. Само две от тях са запазили естествения си облик, като Синия вир, най-младото езеро, все още има характер на езеро, а Самодивското езеро е напълно заето от торфище. Най-големите по размер езера са Големия и Кадиревия гьол, като най-големият торфен остров се намира в Големия гьол.

До средата на 20 в. торфеният остров в Големия гьол представлявал торфище, обградено от ливади. Вероятно оттам идва името на местността (от чаир – ливада, пасище на турски език). Оказва се, че торфището в Големия гьол е старо, а самият торфен остров вероятно е на поне 2000 – 3000 години.

Заплахите за торфищата

И ако за образуването на дебел торфен слой са нужни стотици и дори хиляди години, то времето за изчезване на торфището е много по-кратко. Ето защо торфищата спешно се нуждаят от защита и възстановяване.

Най-голямата заплаха за торфищата е човешката дейност като например осушаване или дрениране, но и заливания. В единия случай, за да се използва земята за земеделски нужди, а в другия – за да се изгради язовир или друг воден обект. Друг проблем е заустването на непречистени битови води, използването на торове и паша, както и отлагането на атмосферни замърсявания. Въздействието на тези фактори се засилва в резултат на все по-честите сухи периоди, съчетани с екстремно високи температури.

През 50-те и 60-те години на XX в. езерата Големия и Кадиревия гьол са превърнати в рибарници. Докато има риба и местата се поддържат, се запазва динамично равновесие. След това обаче папур и върби обрастват краищата на водните огледала и навлизат в самия торфен остров. Ако този процес не бъде спрян, той може окаже пагубно въздействие върху ценното местообитание.

Чаирските езера в сигурни ръце

Добрата новина е, че в България, която съвсем не е богата на торфища, вече се правят значими стъпки за опазването на Чаирските езера чрез тригодишен проект под мотото „Капсули биоразнообразие в Родопите“ – по инициатива на DEVIN и с основни партньори Българска фондация „Биоразнообразие“, Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките, Министерството на околната среда и горите, Регионална инспекция по околната среда и водите – Смолян и Държавно горско стопанство – гр. Девин. По проекта се предприемат спешни мерки за опазване на торфищата: почистват се битови отпадъци; разработва се хидроложки проект за поддържането им; извлича се биомаса с цел тестване и др.

Проектът оставя основите на устойчива стратегия за поддържане и възстановяване на тази уникална екосистема и учените са уверени, че с общите усилия на институциите, местните общности и бизнеса Чаирските езера могат да бъдат запазени. Съдбата на природния феномен обаче зависи от постоянно наблюдение и грижа, информираност и отговорност от всички нас. Чаирските езера са не просто природно богатство – те са безценен ресурс, който трябва да опазим и предадем непокътнат на идните поколения.