Севернокорейските работници водят "живот по-лош от този на добитъка" в Русия

Севернокорейските работници в Русия са принудени да работят по 16 часа на ден, с един почивен ден годишно, в рамките на система за незаконен принудителен труд, контролирана от тяхното правителство, се казва в доклад.

Строителни работници, интервюирани от застъпническата група Global Rights Compliance (GRC), описаха живот на безмилостен тежък труд, изолирани от домовете и семействата си. Те печелеха едва 10 долара на месец, след като севернокорейското правителство вземе своя дял.

По думите им те живеят в общежития в неотопляеми, пренаселени контейнери, пълни с хлебарки, неспособни да напуснат или да се преместят на друга работа, защото паспортите им са били конфискувани.

"Да караш хората да работят през нощта, без да им даваш да спят, това е истинското насилие", казва 50-годишен мъж пред изследователите, цитиран от The Times. "Само ние, корейците, идваме тук и работим цяла нощ. Руснаците и хората от други страни, когато стане пет или шест часа, оставят каквото и да правят и се прибират вкъщи. Дори добитъкът не работи толкова усилено. Ние живеем по-зле от добитъка."

Доклад на група изследователи на ООН, наблюдаващи санкциите срещу Северна Корея, предполага, че през 2023 г. е имало 100 000 севернокорейци, работещи в чужбина, които са печелили около 500 милиона долара за Пхенян - практика, забранена съгласно международните санкции.

Панелът, който беше закрит през 2024 г., след като Русия наложи вето на резолюция на Съвета за сигурност на ООН за подновяване на мандата му, заяви, че са работили в около 40 държави в области, включително шиене, строителство, здравеопазване, информационни технологии и ресторантьорство.

GRC интервюира 21 севернокорейски мъже, които са работили на руски строителни обекти. Те казаха, че подобни работни места са силно търсени като възможност за получаване на по-добри заплати, отколкото у дома, добавяйки, че семействата често плащат подкуп, за да бъде избран баща или син за работа в чужбина.

Работата се дава на хора със солиден политически опит и лоялност към режима и Корейската работническа партия, за да се сведат до минимум шансовете за дезертьорство.

"Пхенян не просто изнася работна ръка – той изнася послушание. Програмата отразява пресметнат залог, че строго управляваната експозиция може да бъде монетизирана, без да се подкопава идеологическият контрол. Работниците са мобилизирани да генерират приходи, като същевременно остават здраво вградени в правителствената архитектура на дисциплина", обяснява Лара Странгвейс от GRC.

След като са в чужбина и след като паспортите им са отнети от севернокорейските надзорници, работниците се сблъскват с суров режим, който е по-слабо възнаграден, отколкото мнозина очакват. От тях се изисква да печелят минимална сума, обикновено от 400 до 750 долара на месец, която отива за севернокорейското правителство и оставя малко за работниците и техните семейства.

Те са наблюдавани за идеологическа лоялност, като особено внимание се обръща на южнокорейските медии и развлечения, чиято консумация е забранена.

Един 64-годишен мъж споделя:

"Не мога да се отърся от чувството, че съм наблюдаван. Прекарах твърде дълго време под наблюдение - дори в тиха стая, чувствам, че някой идва за мен. Тази психологическа тревожност - това е най-трудната част."

Стренгвейс казва:

"Относителната лекота, с която работниците от КНДР [Корейската народнодемократична република] продължават да бъдат прехвърляни в експлоататорски трудови договори в чужбина, би трябвало да е дълбоко тревожна. Необходими са координирани действия от страна на властите, за да се идентифицират тези схеми като това, което представляват: система от държавно спонсориран принудителен труд."