3 март - Националният празник на България

На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, днешния Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя.

С него се слага край на Руско-турската освободителна война.

Договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили.

Според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска.

Площта му е над 170 000 кв. км. Пълномощници от руска страна са граф Игнатиев и Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей.

Чл. 6 -11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибунално княжество с християнско правителство и своя войска.

Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в).

Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта.

Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа.

За съжаление, големите европейски сили, не допускат нито за ден съществуването на голяма по територия и население държава на Балканите.

Няколко месеца по-късно през юни 1878 г. на Берлинския конгрес картата е прекроена, а България – разпокъсана.

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство.

Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението.

10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.