ПромениКартинката: Двама млади таланти, една камера, обща кауза

Информационната кампания на Филип Морис България ПромениКартинката за четвърта поредна година продължава успешното си партньорство с НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Като част от сътрудничеството на специално събитие в София бе представена новата серия от въздействащи видеа на студенти от факултет „Екранни изкуства“ в академията, вдъхновени от каузата на ПромениКартинката за по-чисти градове и природа. Миналогодишните видео творби на техни колеги събраха над половин милион гледания в ТикТок само за няколко дни и бяха излъчени на близо 20 арт фестивали в цялата страна, а новите креативни кратки филми вече предизвикват положителни отзиви.

Седем екипа от студенти във втори курс по режисура, операторско майсторство, драматургия, монтаж, звук, сценарий и продуцентство представиха по провокативен и въздействащ начин своя поглед как да „променим картинката“, като отправят апел за социално отговорно поведение и опазване на околната среда.

В това специално интервю двама студенти от НАТФИЗ – Тодор Страволемов и Мария Андреева– споделят своя опит като участници в кампанията ПромениКартинката. Макар да подхождат от различни жанрови и лични посоки, и двамата използват силата на киното, за да отправят послание за по-отговорно отношение към околната среда.

 
Тодор Страволемов е сценарист и режисьор на видеото "Лошите момчета".

Откъде тръгна вашата идея за видеото?

Тодор: В киното и попкултурата има клишета. Едно от тях е лошото момче с коженото яке, лъскавия мотор и задължителната цигара в устата. За това лошо момче, характерен е жестът да си извади цигарата от устата и да я хвърли някъде настрани. Нашето „лошо момче“ съчетава в себе си старите традиции, но и внася един модерен подход, в който вече не е готино да си хвърлиш фаса на земята.

Мария Андреева е режисьор на видеото "Преследване".

Мария: Идеята дойде от това, че ми се правеше жанрова реклама. Реших, че трилърът/хорърът са нетипични за реклами, но и много познати за хората. Целта ни беше да се придържаме към похватите на старите страшни филми, за да бъде нещо познато за зрителя, но и да му е по-интересно.

Имаше ли конкретен момент или преживяване, което промени твоя личен поглед към темата за опазването на околната среда?

Тодор: Осъзнах, че захващайки се с тази задача, ние би трябвало също да правим промени в нашето лично ежедневие. Сякаш снимките на този проект ни натовари с още по-голяма гражданска отговорност.

Мария: Не мисля, че е имало конкретен момент, винаги ме е вълнувала темата за опазването на околната среда. Всяка година участвам в акции по почистване, садили сме дръвчета в паркове и горички, събирам си боклуците и ги хвърлям на правилните места. Така съм израснала от малка и винаги съм се грижила за околната среда.

Как си представяте ролята на младите творци в кампании, свързани със социални и екологични теми – наблюдатели, активисти или двигатели на промяната?

Тодор: Със сигурност от изброените, аз и хората от екипа ми, приемаме себе си като „двигатели на промяната“.

Мария: Да си наблюдател не е достатъчно, за да създадеш въздействие. Важно е да наблюдаваш, за да знаеш проблема, но ако спреш до там - то ти си част от проблема. Трябва да сме активни, да говорим по тази тема и да се опитваме, дали чрез изкуство или по друг начин, да популяризираме подобни важни теми, от които, за жалост, малко хора се вълнуват.

Според вас – каква е силата на киното днес? По-важна ли е способността му да ни информира или да ни провокира към реална промяна?

Тодор: Езикът на киното е различен от преди, но функцията му е същата – да повдига въпроси и да кара хората да се замислят. То би могло да провокира към големи промени, ако повдигне въпросите по иновативен, но прост начин, така че те да достигнат до хората и наистина да им повлияят.

Мария: Киното е инструмент за въздействие върху хората, не само да се информират, но често могат да се вдъхновят или да се замислят. Има не малко филми, чиято цел е да събудят желание за промяна у хората. Много са източниците за информация, затова ние трябва да се целим към провокация.

Кое беше най-предизвикателното и кое – най-вдъхновяващото при задачата за „ПромениКартинката“?

Тодор: Чисто продукционно най-предизвикателното бяха метеорологичните условия. В един момент валеше порой, а 10 минути по-късно печеше ярко слънце. Най-вдъхновяващото за мен лично бе резултатът.

Мария: Най-предизвикателното беше как да съберем такава важна тема в такъв малък формат, за да е лесно разбираемо за зрителите. Най-вдъхновяващото беше възможността за креативен подход как да разкажем своята история.

Когато гледахте видеата от предишните издания, как ги възприехте – като отправна точка, вдъхновение или предизвикателство?

Тодор: Гледайки видеата от предишните издания си дадох сметка, че тук не може да става въпрос за каквато и да е конкуренция Посланието е едно – промени картинката. Оттук нататък начинът му на предаване в тези видеа е плод на личните възприятия и вкусове.

Мария: Ние досега не сме се занимавали с реклами, не знаехме точно какво се очаква от нас. Поне за мен те бяха добра отправна точка. Разбира се, веднага се появи мисълта как бих могла да надградя, да разкажа по друг начин от техния. Затова бих ги нарекла и много добро предизвикателство, предвид високото ниво от предните години.

Какво бихте искали хората да почувстват или направят след като изгледат видеото ви?

Тодор: Целта беше да провокираме хората чрез смеха, без да присъства някакво назидателно отношение от наша страна.

Мария: Да променят нагласите си към изхвърлянето на фасовете, да си дадат сметка колко голямо всъщност е тяхното действие. Въпреки че рекламата ми е "страшна", не искам да изпитат страх, а по-скоро отговорност.

Ако видеото ви стане вайръл – какъв ще е идеалният коментар под него?

Тодор: Самият слоган, който е във видеото – „Дори лошите момчета изхвърлят фасовете си на обозначените за това места!“

Мария: "Това видео ме накара да се замисля, че не трябва да хвърлям фасовете си на неправилното място."

Гледат ли различните поколения по различен начин на теми като замърсяването и устойчивия начин на живот? Какво може да ги сближи?

Тодор: Новите поколения са в пъти по-осъзнати. Това се дължи на огромния поток от информация и по-доброто възпитание в някои семейства. Ние сме склонни да си задаваме морални въпроси, които могат да бъдат обяснени с факти само на един клик разстояние.

Мария: Според мен да – младите са по-безотговорни и немислещи за действията си. Възрастните имат друго възпитание. Общи събития и обмяна на мнение биха могли да ги насочат към единно мислене.

С какви малки жестове или навици в ежедневието си променяте картинката? Как лично давате пример?

Тодор: Ключовата дума в този въпрос е „малки“. Наистина не ти коства нищо, за да може ежедневно да правиш света по-добър.

Мария: Нито съм пушач, нито хвърлям боклуците си на грешни места. Често почиствам и съм активист. На приятелите си пушачи винаги съм споделяла мнението си, че не е редно цигарите да се изхвърлят на земята. Когато видя хвърлени фасове в парка – ги събирам и изхвърлям, където им е мястото.

Материалът се публикува с подкрепата на Филип Морис България.