Милотинова: България трябваше да е по-активна за позицията си за РСМ

Проектодокладът на Европейския парламент за напредъка на Република Северна Македония по пътя към ЕС беше одобрен вчера. Петте български поправки бяха отхвърлени, но най-важното е, че беше нарушена една договорка, която включваше устно предложение в залата – към споменаването на македонската идентичност и език да бъде добавено "съвременни".

"Това, което се случва в Комисията по външни работи на Европейския парламент, е безпрецедентно, защото е предшествано от процес на постоянно, активно и много, много агресивно лобиране от страна на Скопие сред депутатите в тази европейска институция. Eдин процес на непрекъснато говорене от страна на РСМ, който Скопие всъщност дори не крие", коментира журналистът и водещ на предаването "Брюксел 1" Милена Милотинова в студиото на "България сутрин".

В нейната оценка проличава дълбоко съмнение относно обективността на доклада и легитимността на процедурите, по които е изготвен. Отбелязва се, че в регистъра са записани 31 срещи на докладчика Томас Вайц със северномакедонски представители, докато с българската страна е записана едва една.

"Тази равносметка е достатъчно красноречива. И този въпрос сякаш не се коментира много. Разбирам – той е неблагоприятен за докладчика, той е регистрирал срещите си с представителите на Скопие едва след като българските евродепутати поставят въпроса, но в крайна сметка тук е поставено на карта не само реномето на самия доклад, но и авторитета на институцията - на Европейския парламент", заяви Милотинова пред Bulgaria ON AIR.

От друга страна обаче, и България трябва да е много по-активна, коментира тя.

Тя намира за особено притеснителен и факта на блокирането на включването на уточнение по отношение на термина "македонска идентичност". И припомни, че заявката за тази поправка, която на заседанието на Външната комисия не мина, е че ще бъде предложена вече писмено в пленарна зала. 

Милотинова обръща внимание и на още един важен момент – неприемането на текста, свързан с делото срещу Люпчо Георгиевски, който беше осъден за цитат от историческа личност. За нея това дело представлява сериозно нарушение на човешките права и напомня за политическите репресии от комунизма.

"Мисля, че тъкмо европейските институции трябва да са особено чувствителни към въпросите за правата на човека", заяви тя. 

"България досега трябваше да е проглушила ушите на европейските институции за безпрецедентното дело срещу Люпчо Георгиевски, който беше осъден за цитат от историческа личност. Питам се – не напомня ли това на 1945 г., на Закона за защита на македонската национална чест, по който по същия начин са били преследвани българите в тогавашна Вардарска Македония", отбеляза журналистът.

Според нея България не си е взела поука от същия случай преди 2 години, когато отново имаше безпрецедентно лобиране от страна на Скопие. "Струва ми се, че България трябваше да бъде доста по-активна сега - на всички нива, имайки предвид лобирането по предишния доклад за РСМ, който така и не беше приет заради агресивното лобиране. Тогава самият докладчик го оттегли", коментира водещата на "Брюксел 1".

Тя припомни, че и тогава беше сезиран председателят на ЕП, както и сега. 

"Мисля, че активността на евродепутатите ни трябва да бъде уважена и този път да има разследване на всички нарушения на процедурата и начина на изготвяне на доклада," каза тя. По думите ѝ, ако се допусне доклади да се изготвят по нарушена процедура, това може да създаде опасен прецедент. Тя зададе и въпроса дали авторитетът на ЕП няма да бъде накърнен ако се позволяват подобни практики.

С особена загриженост Милотинова отбелязва и факта, че представители на РСМ използват реторика, в която обвиняват България в "проруски наративи".

"Абсурдно е изказването, което си позволи външният министър в Скопие Тимчо Муцунски, че страната ни влиза в руски наративи. Нека да припомня на г-н Муцунски, че през 2022 година беше приет закон, който със задна дата от 17 000 сдружения в РС Македония закри само двете на местните българи в Битоля и Охрид. Подобни примери за специално закриване само на определени неправителствени организации аз не мога да открия другаде, освен в РСМ и в Русия", посочи Милотинова.

Според нея България трябва да бъде доста по-активна в отстояването на позициите си - постоянно и на всички нива, и да не оставя Скопие да говори, че е жертва в някакъв спор. "Няма нито спор, нито има нови искания от страна на София. Има преговорна рамка, която РСМ е приела."

"Има 2 седмици до пленарната сесия в Страсбург, когато се очаква да се гледа докладът. Президентът вчера прати писмо до евролидерите", каза тя.

По думите ѝ трябва и правителството, особено в този период, ясно и постоянно да поставя въпроса на всички нива и активно да говори с партньорите от ЕС, а също така и всички политически партии да бъдат много активни в разговорите си със своите европейски политически семейства. 

"Виждаме, че тече агресивно лобиране от страна на Скопие, и то с неверни твърдения и аргументи. Включително се води кампания срещу България – кампания, която България по никакъв начин не е заслужила. България е страната, която първа призна РС Македония. България винаги е била насреща. А преговорната рамка от 2022 г. е наистина компромис - и от наша страна. Приета е от всички страни в ЕС и от самата РСМ. Скопие не я изпълнява. И аз се съмнявам, че политиците в Скопие искат да започнат преговори с ЕС", коментира журналистът.

Гледайте целия разговор във видеото.