Коя е реалната Анди Сакс – жената, вдъхновила героинята на Ан Хатауей в "Дяволът носи Прада"

Светът в момента е „Дяволът носи Прада 2“. От специални кофи за пуканки, тениски, сувенири, чаши за кафе и какво ли още не – всички са вперили поглед в продължението на класиката от 2006 година. Любимите ни герои Анди Сакс, Емили Чарлтън, Найджъл и, разбира се, Миранда Прийстли, се завърнаха на големия екран в един много по-различен и дигитален свят от този, който видяхме преди 20 години. 

„Дяволът носи Прада 2“ се фокусира върху модата, но погледната през призмата на безмилостното съперничество не само между дигиталните и традиционните медии, но и между хората, работещи в тях. Докато част от героите са продължили напред заедно с тенденциите (колкото и противоречиви да са те), други са решили да останат верни на себе си, борейки се за това, в което са вярвали и преди. 

И докато всеки знае, че героинята на Мерил Стрийп е вдъхновена от Ана Уинтур, то малко се знае за дамата, върху която е базиран образът на Анди Сакс. А интересното е, че без нея нямаше да имаме нито „Дяволът носи Прада“, нито неговото продължение. Благодарение на нейните разкази и истории от вътрешния свят на модата, се ражда един от най-добрите филми от началото на века. 

И нейното име е Лорън Уайзбъргър. 

Авторката е истинската Анди Сакс. Тази, която се появява по коридорите на моден гигант, опитвайки се да заслужи мястото си сред най-добрите. Онази, чието име трудно е запомнено от шефката ѝ, но с годините то ще се носи от уста на уста, печелейки световна слава и много пари на своята притежателка. 

Уайзбъргър базира своя роман от 2003 година „Дяволът носи Прада“ на краткосрочната си кариера като асистент на легендарната Ана Уинтур. Самата тя е казвала в миналото, че Миранда Прийстли не е директно вдъхновена от главната редакторка на Vogue, но някои от преживяванията на Анди на екран са точно копие на това, с което Лорън се сблъсква в реалния живот. И да, „съветът“ да оправи косата си още в първия ден след наемането на работа, е истинска история. 

През февруари 2026 година писателката описва работата си във Vogue като „годината, в която ме навикваха“. 

„Не знаех с какво се захващам и може би това има общо с причината, поради която получих тази работа. Не знаех, че трябва да си мълча и да бъда ужасена. Тя беше изключително хладнокръвна и много плашеща“, казва Уайзбъргър за Уинтур. 

Цялата статия четете на Tialoto.bg

Източник: Tialoto.bg