Само 2,2 млн. души работят у нас, масово липсват кадри

Очаква се българският бизнес да пести над 1 млрд. лв. годишно след отпадането на разходите за превалутиране след влизането ни в Еврозоната от 1 януари 2026 г. В същото време бизнесът е изправен пред проблема с острия недостиг на кадри в редица професии.

"Очакванията на бизнеса в България са изключително позитивни. Практически имаме участие в този паричен съюз през валутния борд и обвързаността в миналото на българския лев с германската марка и към еврото. Без обаче да имаме съществените ползи, които един такъв паричен съюз дава. Най-сетне ще завършим тази пълноценна интеграция на България в европейското семейство" - това каза председателят УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев в специалния мултиплатформен проект на Bulgaria ON AIR "Бъдещето: Пазарът на труда и еврото", който се излъчи на 6 октомври в ефира, уебсайтовете на Dnes.bg, Bulgaria ON AIR и социалните мрежи на телевизията.

Според него, след като станем част от първата валута в света, ние не заменяме наша парична единица и губейки суверенитет, а имаме наша обща валута. По думите на Радев е важно да си част от огромния пазар, в който основна валута е нашата парична единица – еврото. Той уточни пред водещата на предаването Калина Донкова, че доходите ни не зависят от това към каква организация сме се присъединили.

"Доходите ни зависят от икономическата активност, от производителността, от продуктивността на икономиката. България има висок дял на индустрия в брутния вътрешен продукт. Делът на услуги също не е нисък. Очакваме през по-добрия инвестиционен климат това да провокира инвестиции и работни места в сектори с по-висока добавена стойност. Ще има преструктуриране на икономиката", обясни председателят на УС на АИКБ и уточни, че служителите трябва да са висококвалифицирани.

България има най-интензивен ръст в увеличаване на възнагражденията, подчерта Радев и определи липсата на кадри като основен проблем. Според него част от проблема се корени в неблагоприятната демография. „В момента имаме около 2,2 млн. работещи служители в страната. Квалификацията е ключова. Поставили сме приоритет образование", завърши той.

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) отчита спад на заетостта сред младите хора и нискоквалифицираните работници. Това показват и данните на НСИ за второто тримесечие на годината. "Предизвикателствата са в няколко основни посоки. Ако започнем с групата на икономическите предизвикателства, това е трендът на постоянен ръст на разходите за възнаграждения и труд, без директна връзка с производителността", коментира ръководителят "Човешки ресурси" на Kaufland България Анна Панчева. На второ място тя изтъкна демографските предизвикателства.

„Всички тенденции показват значителен недостиг в конкретни сектори и реална невъзможност на бизнеса да покрие нуждите си. Тази част е свързана с около 180 000 регистрирани безработни в момента, с безработица у нас, която е почти 2,5-3% под средната за Европа. За големите градове казва ясно, че няма безработни", обясни Панчева пред Bulgaria ON AIR.

Според нея третата група предизвикателства са географските, като допълни, че има региони, които се движат на различна скорост. По думите на Панчева при преминаването ни към Еврозоната ще се даде ход на по-голяма прозрачност и е позитивна посока.

„Нека си представим, че образованието и работодателите са двамата родители на онова, което ще се роди на изхода на образователната система. Те трябва да работят в синхрон, за да има добри резултати“, коментира ректорът на Икономическия университет - Варна проф. Евгени Станимиров в "Бъдещето: Пазарът на труда и еврото".

Зам.-ректорът по международната дейност на Техническия университет -  София проф. инж. Лидия Гълъбова каза, че университетът има дългогодишни традиции по отношение на сътрудничество с индустрията. „Ние си партнираме с компании, както от България, така и със световноизвестни от почти всички сфери на индустрията", добави тя.

Според нея през последните няколко години има засилване на интереса от самия бизнес към образователните програми, които предлага Техническият университет в София. „Образованието с всеки изминал ден, по-специално висшето, задълбоча връзката между образование и бизнес организациите. Дефицитът на трудовия пазар е свързан със специфични липси на определени кадри. Това е свързано от една страна с отлива на кандидат-студентите през последните 10 години от специалности, свързани с инженерните науки“, това каза от своя страна ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. д-р Миглена Темелкова в Bulgaria ON AIR "Бъдещето: Пазарът на труда и еврото".

"Пазарът става толкова динамичен с навлизането на изкуствения интелект", отбеляза и проф. Станимиров. "Изкуственият интелект промени динамиката. Тя е много по-бърза и трябва да търсим нови адекватни решения", съгласи се и проф. инж. Гълъбова. По думите на проф. Станимиров България се намира на последно място по иновационна активност в Европа. Той подчерта, че бюджетът трябва да се грижи за благосъстоянието на хората в държавата.

Повече от дискусията „Бъдещето: Пазарът на труда и еврото“ на Bulgaria ON AIR ще откриете тук.