Потопът в Елените е планирана катастрофа, Господ не може да е българин

Климатът вече не е същият, но ние живеем така, сякаш нищо не се е променило. Градовете ни са построени за миналото, не за бъдещето. Климатичната адаптация не е лукс, а въпрос на оцеляване, заяви д-р Валентин Симеонов, учен от Федералния институт за технологии в Лозана, Швейцария. 

България навлезе в цикъл с екстремни явления - суша и пожари през лятото, наводнения и разрушения през есента. 

Бедствието "Елените"

Според Симеонов бедствия като това в Елените не са прецедент, а резултат от години грешно планиране и липса на адаптация към променящия се климат. 

„Случаят беше планирана катастрофа“, казва Симеонов, визирайки начина, по който курортът е застроен върху речни корита и ерозирали склонове.

След бедствието в институциите оправдаха мащаба му с „невижданото количество валежи“, между 200 и 400 литра на квадратен метър. Но според д-р Симеонов това не е извинение.

„Да, това е сериозен дъжд, но далеч не рекорден. В Гърция по време на урагана „Даниел“ паднаха 700 литра. В Индия такива стойности се отчитат за час. Не можем да казваме „нямаше как да се справим“. Трябва да планираме така, че да можем“, коментира той.

И добави с ирония: „Не бива да мислим, че Господ е българин. Когато става дума за природата, тя не прави компромиси.“

Климатичните промени

Експертът обясни, че климатичните промени вече се проявяват като взаимосвързана система от процеси – всеки следващ подсилва предходния.

„Горещите вълни водят до суша, сушата – до пожари, а изгорената земя вече не поема вода. Когато дойде дъждът, той няма къде да попие и се превръща в порой. Това е един непрекъснат цикъл“, обясни Симеонов.

Той припомни, че подобен сценарий вече се повтаря не само по Черноморието, но и във вътрешността на страната. Дори София не е защитена – под някои столични булеварди все още текат стари речни корита, които могат да се превърнат в риск при обилен дъжд. 

„Боянската река, например, минава под трамвай №5. Ако каналите се запушат, резултатът ще е същият – наводнение в сърцето на града“.

Симеонов обърна внимание и на екстремните горещини.

„В градовете температурите са с 5-6 градуса по-високи от околността. Това се нарича градски топлинен остров – бетон, асфалт, липса на растителност и водни площи. Резултатът е, че хора умират от прегряване, без дори да го осъзнаят“, казва той.