Яна Алексиева, "Асоциация Родители": Нека да учим децата на отговорност и в онлайн света, а не да ги отказваме от него

Яна Алексиева е изпълнителен директор на „Асоциация Родители“, която координира дейността на Националния център за безопасен интернет. Тя е експерт по детско-юношеска и училищна психология, работи по теми като образование, семейство и училище, детско развитие и благосъстояние, партньорства с медии. Разговаряме с нея за програмата „Безопасен интернет и развитие на дигиталните умения“, която вече години наред Yettel България осъществява в партньорство с Центъра, за актуалните опасности пред подрастващите в интернет, обучението по дигитална безопасност чрез игра и ролята на родителите.

Г-жо Алексиева, кои са актуалните опасности пред децата в интернет днес?

Ако трябва да откроя тенденция, която наблюдаваме ежедневно на база ситуациите, с които се срещаме – и на телефонните ни линии, и в срещите ни с подрастващите, и с възрастните, то това би бил нарастващият брой случаи на онлайн тормоз. Затова винаги, когато можем да говорим по-задълбочено с родители, деца и учители, освен останалите рискове като прекомерното време, прекарвано пред екраните, и контактите с непознати онлайн, наблягаме особено на темата за онлайн тормоза. Това е все по-сериозен проблем, както и езика на омразата, трудностите в общуването офлайн и онлайн. Затова е важно целенасочено да изграждаме у децата умения както за справяне в такива ситуации, така и за подобряване на контактите им в дигитална и реална среда. 

Другата посока, в която все повече работим, е свързана с навлизането на изкуствения интелект и т.нар. дийпфейк („дълбока фалшификация“), а именно използването на технология, при която чрез изкуствен интелект и машинно обучение се манипулират действия, изказвания или образи във видео-, аудиосъдържание или статични изображения. За съжаление зачестява генерирането на различни материали с деца, които ги експлоатират в негативен аспект. Подрастващите, но често и ние възрастните, трудно можем да различим генерираното от изкуствен интелект съдържание и да разграничим дали зад дисплея стои реален човек или бот. Изкуственият интелект навлиза с пълна сила, децата го използват за какво ли не. Например, те споделят с него проблемите си в отношенията с родителите и това в голяма степен замества естествения жив контакт. Както много възможности обаче, той крие и определени рискове. Наблюдаваме, че децата сега комуникират главно чрез социалните мрежи, което допълнително ограничава живото общуване. Те имат нужда да бъдат подкрепени със съответните знания за това и е добре да говорим с тях по темата. Сред основните ни задачи е да насочваме вниманието по-скоро към злонамерената употреба на социални мрежи и на AI, когато потърпевшите са деца. Интересно е да се спомене, че в този аспект компанията, собственик на най-популярния дигитален AI асистент, е предприела мерки и в най-новата му версия да има доста повече рестрикции, когато става въпрос за т. нар. „романтичната и терапевтичната комуникация“. Когато асистентът идентифицира потребност от такава, потребителят бива насърчаван да се обръща към друг човек, близък, терапевт и т.н.

А могат ли тийнейджърите, но и по-малките сами да се справят в такива ситуации?

Не, със сигурност не биха могли и тук идва нашата роля и мисия като организация. Стараем се родителите да не забравят, че всички ние ежедневно сме в онлайн света. Затова и възпитанието на дигитално-медийни умения започва от най-ранна възраст и с нашия личен пример – кога, колко и как използваме устройства, кога въвеждаме технологиите в живота на детето, какво разрешаваме и какво не. Вярваме в необходимостта родителите да бъдат подкрепяни, а не обвинявани, че нещо не правят както трябва. Фокусираме се не толкова върху количеството време пред екрана, колкото върху това как и за какво детето използва телефона или лаптопа, и му даваме насоки как технологиите могат да му бъдат полезни. Разбира се, и в програмите на Министерство на образованието и науката, които се прилагат в училищата, трябва да се предвижда достатъчно време за тези умения, защото те вече са базови и нужни за всички деца.

Кой се обръща най-често към Центъра за безопасен интернет за помощ – родителите или децата?

Най-често родители се обръщат към нас на консултативната линия със сигнали за онлайн тормоз, както и за злоупотреба и разпространение на снимки с неподходящо съдържание, а ние им даваме насоки как да се справят. Важно е всеки, независимо родител, учител или дете в училищна възраст, да знае, че може да се свърже с нас както в чат, така и на телефонна линия 124123 за всякакъв вид първична подкрепа.

През миналата година 63% от обажданията и сигналите в чата са от родители, а 37% - от деца и младежи. В разговорите ни прави ни впечатление, че родителите все повече се интересуват от това как да общуват с децата си, за да ги предпазят от опасностите онлайн.

От години Центърът за безопасен интернет е партньор в кампанията на Yettel за обучение на деца относно опасностите в интернет и повишаването на дигиталните умения на родителите и учителите. Кое е най-ценното от това партньорство в контекста на съвременните предизвикателства?

Днес уменията за защита в интернет са по-важни от всякога за безопасността на децата, но и на възрастните. Партньорството ни с Yettel показва как бизнесът може да подкрепя обществено значими каузи, особено когато те са в неговата сфера на дейност. Съвместната ни работа ни дава възможността не просто да информираме, а да ангажираме различните поколения с посланията за отговорното използване на технологиите.

Именно затова тази година разработихме две изцяло нови образователни игри, достъпни на Digitalscouts.bg. И двете – тази за по-малките под 14 години и тази за тийнейджърите, са съобразни със спецификите на различните възрастови групи. Насърчаваме всяко дете да изиграе играта – разрешавайки предизвикателството или мистерията. Така освен, че ще научи важни неща за безопасното ползване на интернет, ще тества собствените си умения и съобразителност. Колкото сме по-близо до децата и достигаме до тях чрез преживявания, толкова по-добре ще бъдем разбрани. Само с лекции, беседи и особено, ако размахваме пръст, бихме ги отдалечили от себе си.

Защо ученето чрез игра е по-ефективно?

Има вече достатъчно доказателства, че ученето чрез игра работи не само за децата и тийнейджърите, но и при нас възрастните - информацията остава в съзнанието много по-трайно и се възприема по-пълноценно. Вече толкова години, по време на срещите ни на живо с децата, те показват, че искат да споделят лични преживявания и да говорят. А този тип игри провокират именно това. Играта за малките е чудесен повод за разговор с родителя или защо да не бъде изиграна заедно от родител и дете? Така неяснотите и липсващите знания ще бъдат попълнени с откровен диалог. При срещите ни на живо в училищата, с поведението и обратната си връзка децата потвърждават, че се чувстват мотивирани, когато имат възможност да изживеят дадена ситуация в контролирана, игрова среда, да се справят с трудностите и да споделят дали им се е случвало нещо подобно, и накрая да извлекат поука. Това важи особено за тийнейджърите, които не обичат да им се говори нравоучително. Затова инвестираме усилия в тази насока, макар да изисква много повече ресурс и труд да създадеш нещо игрово и ангажиращо за днешните млади хора, които са доста критични.

Като експерт по детско-юношеска психология, как препоръчвате на родителите да подходят, за да са спокойни, че децата им са в безопасност онлайн?

Децата във възрастта, предхождаща тийнейджърските години, около 12-13 години,  вече осезаемо се стремят към самостоятелност и споделят по-малко и по-трудно. Затова съветваме родителите по възможност да проведат всички важни разговори по темата за онлайн безопасност стъпка по стъпка достатъчно навреме преди това. Насърчаваме възрастните да бъдат любопитни към онлайн света на децата си, да се интересуват какво правят те онлайн, да се съветват с тях за новости в интернет. Не е желателно да ги критикуват, например относно интересите им или относно инфлуенсърите, които следват, или игрите, с които се забавляват в свободното време. Изключително важна е откритата комуникация и уважителният човешки разговор между родители и деца. И нека дам пример: когато искат да сложат родителски контрол на телефона, детето трябва да е информирано и да му се обясни защо това е в негова полза, а не да го правят тайно и това да наруши доверието, а детето да се чувства ограничавано и шпионирано. Целта не е да откажем децата от онлайн света, а да ги научим как да боравят с него безопасно.