Историята на Анастасия: На 23 години с 200 лв. в джоба поема към Канада

Да правиш България "възможна" и близка, макар и само за няколко часа, за емигрантите в Канада и Северна Америка. В продължение на 20 години Анастасия Върбанова прави точно това, организирайки събития за хората в чужбина.

За нея ни разказва Петя Кертикова в поредицата "Завърналите се".

"Решението да напусна България беше много авантюристично. От любопитство. Любовта ме закара там. През 2004 г. напуснах България с идеята да видя, да се разнообразя и да се върна", разказа Анастасия.

На 23 години с 200 лв. в единия джоб и с много мечти в другия тя поема към необятната Канада. 

В тези години животът ѝ се променя.

"Животът ме завъртя със срещи и раздели, но с много тежка носталгия. Всяка година се връщах, но ми приличаха разни улици в Торонто на тези в София. Това ме накара да търся връзки с българската общност", разкри Анастасия.

В България е учила френски език, работила като брокер на недвижими имоти в София. След като каца в Канада се открива свободна позиция за водещ в радио "Български глас" в Торонто. Анастасия не чака втора покана от съдбата.

Паралелно учи, като не изоставя и мечтата си да организира събития за българската общност. За целта се спира на института "Харис" в Торонто.

"Винаги съм искала да уча нещо подобно, баща ми се занимаваше с турнета. Страст ми е", допълни тя.

Трябват ѝ четири години, за да основе своя организация за събития, с която гради моста между България и Канада.

"Хората идваха, за да могат да почувстват Родината. Аз я чувствах. Работих много неща. Намериха ме по едни форуми и се свързаха с мен и ме попитаха дали искам да поема организация на концерт на Георги Христов. Намерих вариант, в който да направим събитието. Връзката ми с България ме държа там", каза Анастасия.

Ковид-19 я кара да се замисли - спират събитията и се прибира.

Избрала селската идилия пред забързания начин на живот - сега е мениджър на ансамбъл "Българе". Връща се и към сферата на недвижимите имоти.

"Удовлетвореност изпитвам, дори и с неуспехи и трудности. Емиграцията не е за всеки. От големия град прецених, че имам нужда от нещо, което ми забавя темпото, да почувствам природата. Това ме доведе до село Чеканчево. Ако мога да помоогна на повече хора да се върнат в България, ще бъда щастлива", каза още Анастасия.