Каква я свърши Народното събрание през 2026 година?

Народното събрание е върховен законодателен орган в България, който не само приема нормативните актове, но и представлява волята на обществото. В последните месеци обаче станахме свидетели на редица дискусионни заседания и решения на парламента, пише в свой анализ за дейността на парламента за отминаващата година Института за развитие на публичната среда, публикуван в платформата “Отворен парламент”.

Безспорно най-пресен пример е процедурата за бюджет 2026 г., който включваше увеличение на данъци за бизнеса и осигуровки за гражданите. По време на изготвянето му правителството пренебрегна позициите и на работодатели, и на синдикати, а и аргументите на опозиция и експерти. Впоследствие при обсъждането на бюджета в Народното събрание управляващите, в желанието си максимално да забързат процедурата по приемане на текстовете, не предвидиха почти никакви срокове за тяхното обсъждане, в т.ч. и променяйки часа на вече обявено заседание на Комисията по бюджет и финанси. Това доведе и до многобройни протести, оттегляне и преработване на бюджета, а в крайна сметка и до оставка на правителството на Росен Желязков. 

Пословично бе и заседанието на Комисията по енергетика на 07.11.2025 г., което постави рекорд за най-кратко такова, продължило само 26 секунди. Именно в него обаче се приеха текстовете, с които се разширяват правомощията на особения управител на "Лукойл", включително да може да продава активите на компанията, а решенията му пък бяха изключени от съдебен контрол.

През октомври депутатите от управляващата коалиция бойкотираха една седмица пленарните заседания и повечето срещи на парламентарните комисии. Това се случи след като лидерът на ГЕРБ-СДС, Бойко Борисов, призова депутатите от групата да не се регистрират в пленарна зала, вследствие на спорове за необходимостта от “реформа” на управляващата коалиция.  

Така може би не е изненадващо, че през годината подкрепата за Народното събрание остана сравнително ниска. В началото на декември според данните на социологическа агенция Маркет Линкс общественото доверие в парламента е 12%.

Парламентарните заседания 

Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание посочва, че то има три годишни сесии, по време на които се провеждат редовни пленарни заседания – всяка сряда, четвъртък и петък. Парламентът може да реши да свика и извънредни заседания по предварително обявен дневен ред.

Пленарните заседания се откриват от председателя на НС, ако на тях присъстват повече от половината народни представители и се провеждат по дневен ред на предварително приета програма. Последната може да бъде променяна само в изключителни случаи. Въпроси, които не са включени в дневния ред, не се обсъждат. Заседанията обикновено са публични и се излъчват пряко, с цел осигуряване на прозрачност и отчетност пред обществото. През 2025 г. станахме свидетели на промяна на председателя на Народното събрание. В резултат на напрежението в управляващата коалиция в края на месец октомври Наталия Киселова (БСП-Обединена левица) бе сменена от Рая Назарян (ГЕРБ-СДС). 

По време на пленарните заседания се обсъждат и гласуват всички законопроекти – от изменения и допълнения на съществуващото законодателство до приемането на изцяло нови нормативни актове. Заседанията са и основен механизъм за контрол от страна на депутатите над изпълнителната власт – чрез питания, въпроси, изслушвания и разисквания по актуални теми. В зала се ратифицират и международни договори, по които България е страна. Народното събрание също така избира, назначава и освобождава висши длъжностни лица като министър-председателя, министрите, председатели на регулаторни органи и други. 

Съгласно данните от официалната страница на парламента от началото на януари до 10 декември 2025 г. Народното събрание е провело общо 120 пленарни заседания, 36 от които са включвали и парламентарен контрол.

До 10-и декември 2025 г. са депозирани общо 357 законопроекта. Основната част от тях – 249, са внесени от народните представители, а Министерски съвет е депозирал останалите 108 текста.

По време на пленарните заседания са разгледани и окончателно приети общо 102 закона. От тях 64 са предложени от Министерски съвет, а 38 – от депутатите. Интересно е, че от тези 64 нормативни акта, 29 са свързани с ратифициране на международни споразумения и спогодби, по които България е страна, като всички те са внесени от правителството. Има и случаи, в които текстове, предложени от депутатите, се обединяват с такива на Министерски съвет и се разглеждат и приемат заедно. Такива са например са Законът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, Законът за изменение и допълнение на Закона за пътищата и Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.

Станахме свидетели и на шест вота на недоверие, последният на 11-и декември, внесен  заради икономическата политика и проекта за държавен бюджет. Преди гласуването му обаче, кабинетът Желязков подаде оставка след мащабните протести от началото на месец декември. Сред мотивите на останалите пет вота на недоверие бяха теми като външна и фискална политика, корупция, околна среда, вътрешна сигурност и правосъдие. Така през годината парламентарното време често се използваше от партиите за политическа агитация и активизиране на техните симпатизанти по теми, които силно разделят обществото. 

Парламентарният контрол

Във връзка с парламентарния контрол депутатите имат право да отправят въпроси и питания към изпълнителната власт. Въпросите следва да са по теми от обществен интерес и се задават на министър-председателя, заместник министър-председател или министър чрез председателя на Народното събрание. Въпросите се отправят в писмена форма, а отговорите може да са устни или писмени. Писмен отговор се изпраща в 10-дневен срок. Питанията са до членовете на Министерски съвет относно неговата дейност. Те също са само в писмена форма и срокът за получаване на писмен или устен отговор е 14 дни. 

Всички въпроси, питания и отговорите към тях се публикуват на интернет страницата на Народното събрание. Съгласно данните от нея през 2025 г. народните представители са задали 3 956 въпроса и 34 питания. Най-много въпроси депутатите са отправили през месеците януари и февруари – съответно 483 и 488. 

Обобщение на данните по парламентарни групи показва, че от Продължаваме Промяната – Демократична България – 2 324 въпроса, и Възраждане – 930 въпроса, са били най-активни в задаването на въпроси. По отношение на питанията групата на Възраждане има най-много отправени такива – 22. 

Най-чест адресат на парламентарния контрол са били министрите на регионалното развитие и благоустройството (служебен и редовен), към които са отправени 825 въпроса и 5 питания. Доста често в парламентарния контрол са се включвали и министрите на вътрешните работи, които е трябвало да отговарят на 533 въпроса и две питания. 

Почти ⅕-та от въпросите се отнасят за конкретни населени места, инвестиции, проекти или решения и програми на Министерски съвет. Най-често те са били в сферата на регионалната инфраструктура и проекти. Има много въпроси, свързани с необходимостта от координация между различни институции и засягащи повече от една сфера на управлението. 

Въпросите и питанията дават възможност на депутатите да упражняват контрол над дейността на изпълнителната власт (правителството и отделните министри). Обикновено те са свързани с изясняването на конкретни факти, решения или действия, но могат да бъдат насочени и към уточняването на принципни политики и/или стратегически намерения на правителството. Ако въпросите и питанията са отнесени коректно към съответния министър, техните отговори ще допринесат за много по-висока степен на отчетност в работата на публичните институции. Те ще са източник на навременна и детайлна информация за проблеми, които вълнуват обществото като цяло или гражданите в конкретните райони, от които народните избраници са излъчени.

Многократните питания по една и съща тема могат да са индикатор за слабости или неразрешени казуси в държавното управление. Такава например е сферата на ВиК и управлението на водните ресурси, за която са задавани десетки въпроси по време на парламентарния контрол. Засегнати са и теми относно замърсяване и околна среда, в т.ч. управление на отпадъците, здравеопазване, инфраструктурни проекти, социална политика, международни ангажименти и сътрудничество, отбрана и сигурност, и др. 

Броят и съдържанието на въпросите и питанията са индикатор за активността на отделните народни представители, както и за ефективността на парламентарния контрол. Те очертават приоритетите на политическите сили, както и това, което вълнува обществото в конкретен период. 

Парламентарните комисии 

Съществена роля за законодателния процес имат парламентарните комисии. Настоящият Правилник за организацията и дейността на Народното събрание посочва, че то избира от своя състав постоянни и временни комисии, като техният брой, вид и състав може да бъде променян. Предвидено е ограничение даден народен представител да членува най-много в две постоянни комисии и да бъде избиран в ръководството само на една от тях. Към постоянните комисии могат да се образуват подкомисии и работни групи.

През 2025 г. функционираха 25 постоянни комисии. Те започнаха работата си в края на януари тази година и до 10 декември са провели общо 505 заседания.

Макар окончателните решения в парламента да се взимат в пленарна зала, комисиите са първите, запознали се със законопроектите и там протича същинската експертна работа по тяхното обсъждане и промени. Депутатите, които членуват в съответната комисия, разглеждат текстовете, правят предложения за изменения и допълнения, гласуват становища и подготвят доклади, които след това са основа на дебатите в пленарна зала. Както посочихмме по-горе обаче, в края на тази година бе поставен рекорд за най-бързо работеща комисия – тази по енергетика. На нейно заседание в началото на ноември завидни умения показаха, както председателят ѝ да го води, така и присъствалите депутати да се запознаят, обсъдят и гласуват нормативните текстове. Всичко това се случи в рамките на по-малко от половин минута, а в резултат бяха разширени правомощията на особения управител на „Лукойл“, които същевременно бяха изключени от съдебен контрол. 

По отношение на контрола обаче, парламентарните комисии имат важна функция. Те могат да канят министри и различни представители на институциите, които да предоставят информация и да отговарят на въпроси, свързани с тяхната работа по прилагане на вече приети закони. Така се осъществява наблюдение върху работата на изпълнителната власт и се търси отговорност за действия или бездействия, които пряко засягат гражданите.

Не на последно място, съществена роля на комисиите е да осигуряват възможност за диалог между институциите и обществото. На техните заседания могат да присъстват представители на неправителствени организации, професионални обединения, експерти и граждански активисти, които споделят становища по конкретни теми. Възможността за представяне на различни гледни точки е важен елемент от демократичния процес и спомага за приемането на по-информирани и балансирани решения от страна на законодателя.

Работата на парламентарните комисии често остава извън публичния фокус, въпреки че там се извършва съществената част от законодателния процес, каквито са обсъжданията, преговорите, редакциите на законодателните текстове и експертните консултации. Дейността на комисиите е ключова за качеството на законите и за това доколко те отразяват реалните обществени проблеми. С оглед на това данните за нея са важен показател за ефективността и отговорността на българския парламент.

Анализ на Института за развитие на публичната среда